lordly (Лордли Милордов)
216 961
1 окт. 2013 г., 22:19

Кога цъфтят налъмите 

  Проза » Рассказы
1698 0 12
2 мин за четене

КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ

 

            Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.

           Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. Не мина и четвърт час и ей я Дешка Дашната с внучето за ръка:

              - Даскале, да ти го оставя за малко, щото с него в супера ми е противопоказно да влизам – вместо с „добро утро”, ме сюрпризира комшийката.

               Аз внуци още нямам и по тази причина опит в дундурканото – никакъв, но на Дешка трудно отказвам, щото едно време само на мен не даде. На, за туй поех ръката на бръмбазъка, с уговорката:

             - Ама да не се отплеснеш там на конушмак, а?

             - Няма-няма – смигна ми утешително Дешка и заситни към супера.

         Настаних малчуганът на коляното си, подрусвайки го, а той ма зяпна с едни големи очи и вкара първия си въпрос:

             - Дядо, ти мойта баба обичаш ли я?

           „А, сега ма хвана с таз гатанка. Както и да му отговоря, все не иде, та решавам да се измъкна”. Изблещих му са и аз насреща, и я извъртях по килифаревски:

            - Ами и аз като тебе!

Шебекът, примига дваж-триж и вкара втора питанка:

          - Ми, що не ми станеш дядо тогава?

Тук реагирах мигновено:

          - Ще ти стана аз, когат' ти цъфнат налъмите!

Шебекът пак примига на парцали и изписука:

          - Какво е туй налъми, дядо?

    - Дървени сандали – без затруднение му отговарям и получавам следния предизвикан въпрос:

          - А, кога цъфтят налъмите, дядо?

       Тук, братя и сестри, запецнах, взех да се изпотявам при 5 по Целзий и ми пресъхна под езика. Добре, че се зададе спасението, в лицето на Дешка с торби в ръце. Хубаво, ама още не съм й сдал бръмбазъка и той изви гласче:

         - Бабо, кога ще цъфнат налъмите?

Дешка ме изгледа с оня поглед, дето навремето ме отказа да си поискам и избълва:

       - Кога ли, когат' пусна тоз изкукал даскал да припари до мене, тогаз – и си повлече мъника къде тях си.

© Лордли Милордов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имаш чаровна усмивка, Кали. Дарявай я наволя!
  • Щом душата ни се кефи (Виктор),
    щом и биричката ни върви (Ели),
    ще ни бъде, мамка му, повярвай,
    ще ни бъде - българи сме, БЪЛГАРИ!!!
  • Добро настроение и наслада за душата има при тебе!
  • Ще, ще, Алина, Дешка Дашната има много специално място в моите зевзеклъци. А това за матрака, баш си е тъй
  • Стар мерак може да провокира цъфтежа и на матрак, та камо ли на едни
    налъми... Искам да кажа, че може да лепнеш едно продължение на веселата
    случка.:
  • 2 за теб, Дани и 2 за Санвали
  • Браво Лордли! Поздравявам те за този леко хумористичен разказ и се усмихвам най - искрено
  • Ще дойде Динко, вервай ми!
    На, това ми е било и на мен притеснението,Кери: ква ще я чиним, когат цъфнат налъмите
  • Абе, празна пушка веднъж на 100 години гърми, че едни налъми няма да цъфнат, ама като цъфнат, какво ще прави даскала не знам, ако да е такъв изкукал... Поздравче госин Милорд!
  • много добре! ако не сега през есента - все някога ще дойде и нашата пролет
Предложения
: ??:??