1 окт. 2013 г., 22:19
2 мин за четене
КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ
Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.
Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. Не мина и четвърт час и ей я Дешка Дашната с внучето за ръка:
- Даскале, да ти го оставя за малко, щото с него в супера ми е противопоказно да влизам – вместо с „добро утро”, ме сюрпризира комшийката.
Аз внуци още нямам и по тази причина опит в дундурканото – никакъв, но на Дешка трудно отказвам, щото едно време само на мен не даде. На, за туй поех ръката на бръмбазъка, с уговорката:
- Ама да не се отплеснеш там на конушмак, а?
- Няма-няма – смигна ми утешително Дешка и заситни към супера.
Настаних малчуганът на коляното си, подрусвайки го, а той ма зяпна с едни големи очи и вкара първия си въпрос:
- Дядо, ти мойта баба обичаш ли я?
„А, сега ма хвана с таз гатанка. Както и да му отговоря, вс ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация