1.10.2013 г., 22:19

Кога цъфтят налъмите

2.6K 0 12
2 мин за четене

КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ

 

            Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.

           Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. Не мина и четвърт час и ей я Дешка Дашната с внучето за ръка:

              - Даскале, да ти го оставя за малко, щото с него в супера ми е противопоказно да влизам – вместо с „добро утро”, ме сюрпризира комшийката.

               Аз внуци още нямам и по тази причина опит в дундурканото – никакъв, но на Дешка трудно отказвам, щото едно време само на мен не даде. На, за туй поех ръката на бръмбазъка, с уговорката:

             - Ама да не се отплеснеш там на конушмак, а?

             - Няма-няма – смигна ми утешително Дешка и заситни към супера.

         Настаних малчуганът на коляното си, подрусвайки го, а той ма зяпна с едни големи очи и вкара първия си въпрос:

             - Дядо, ти мойта баба обичаш ли я?

           „А, сега ма хвана с таз гатанка. Както и да му отговоря, все не иде, та решавам да се измъкна”. Изблещих му са и аз насреща, и я извъртях по килифаревски:

            - Ами и аз като тебе!

Шебекът, примига дваж-триж и вкара втора питанка:

          - Ми, що не ми станеш дядо тогава?

Тук реагирах мигновено:

          - Ще ти стана аз, когат' ти цъфнат налъмите!

Шебекът пак примига на парцали и изписука:

          - Какво е туй налъми, дядо?

    - Дървени сандали – без затруднение му отговарям и получавам следния предизвикан въпрос:

          - А, кога цъфтят налъмите, дядо?

       Тук, братя и сестри, запецнах, взех да се изпотявам при 5 по Целзий и ми пресъхна под езика. Добре, че се зададе спасението, в лицето на Дешка с торби в ръце. Хубаво, ама още не съм й сдал бръмбазъка и той изви гласче:

         - Бабо, кога ще цъфнат налъмите?

Дешка ме изгледа с оня поглед, дето навремето ме отказа да си поискам и избълва:

       - Кога ли, когат' пусна тоз изкукал даскал да припари до мене, тогаз – и си повлече мъника къде тях си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш чаровна усмивка, Кали. Дарявай я наволя!
  • Щом душата ни се кефи (Виктор),
    щом и биричката ни върви (Ели),
    ще ни бъде, мамка му, повярвай,
    ще ни бъде - българи сме, БЪЛГАРИ!!!
  • Добро настроение и наслада за душата има при тебе!
  • Ще, ще, Алина, Дешка Дашната има много специално място в моите зевзеклъци. А това за матрака, баш си е тъй

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...