Кога цъфтят налъмите
КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ
Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.
Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. Не мина и четвърт час и ей я Дешка Дашната с внучето за ръка:
- Даскале, да ти го оставя за малко, щото с него в супера ми е противопоказно да влизам – вместо с „добро утро”, ме сюрпризира комшийката.
Аз внуци още нямам и по тази причина опит в дундурканото – никакъв, но на Дешка трудно отказвам, щото едно време само на мен не даде. На, за туй поех ръката на бръмбазъка, с уговорката:
- Ама да не се отплеснеш там на конушмак, а?
- Няма-няма – смигна ми утешително Дешка и заситни към супера.
Настаних малчуганът на коляното си, подрусвайки го, а той ма зяпна с едни големи очи и вкара първия си въпрос:
- Дядо, ти мойта баба обичаш ли я?
„А, сега ма хвана с таз гатанка. Както и да му отговоря, все не иде, та решавам да се измъкна”. Изблещих му са и аз насреща, и я извъртях по килифаревски:
- Ами и аз като тебе!
Шебекът, примига дваж-триж и вкара втора питанка:
- Ми, що не ми станеш дядо тогава?
Тук реагирах мигновено:
- Ще ти стана аз, когат' ти цъфнат налъмите!
Шебекът пак примига на парцали и изписука:
- Какво е туй налъми, дядо?
- Дървени сандали – без затруднение му отговарям и получавам следния предизвикан въпрос:
- А, кога цъфтят налъмите, дядо?
Тук, братя и сестри, запецнах, взех да се изпотявам при 5 по Целзий и ми пресъхна под езика. Добре, че се зададе спасението, в лицето на Дешка с торби в ръце. Хубаво, ама още не съм й сдал бръмбазъка и той изви гласче:
- Бабо, кога ще цъфнат налъмите?
Дешка ме изгледа с оня поглед, дето навремето ме отказа да си поискам и избълва:
- Кога ли, когат' пусна тоз изкукал даскал да припари до мене, тогаз – и си повлече мъника къде тях си.
© Лордли Милордов All rights reserved.
