Снегът се сипеше по пътеката. Скоро по нея трагнаха и коледари. Те бяха наметнали на раменете си дълги ямурлуци, а на главите си бяха сложили калпаци, умело овързани с пуканки. Пееха попътна коледарска песен, с която прекрачваха прага на всеки дом. Всеки от юнаците бе навързал на гегата си китка чемшир и по две три колачета. Първате песен, която пееха на домакините си беше коледарската благословия. Тя звучеше така: " Ний сме дошли на тоз дом-домакин, да му пеем малко-много. И той да се радва, обрадва, че му дошли добри гости, добри гости - коледари. Той ни дари добра дарба, добра дарба - вит превит кравай, а на кравая сребро и злато, сребро и злато, кръст дукато. - Слава вам ,дружина! - Амин! Малка нива мн кръстци, сред нивата - крушица, на крушица - люлчица, в люлчица - малко момче - Иванчо, майка му го люлее и го благославя: - Нани ми нани Иванчо, да растеш да порастеш, да трагнеш подир овци и подир кози. Раснал ми раснал Иванчо, не трагнал подир овци, подир кози, най е трагнал по се ...