Коледна разходка

 Снегът се сипеше по пътеката. Скоро по нея трагнаха и коледари. Те бяха наметнали на раменете си дълги ямурлуци, а на главите си бяха сложили калпаци, умело овързани с пуканки. Пееха попътна коледарска песен, с която прекрачваха прага на всеки дом. Всеки от юнаците бе навързал на гегата си китка чемшир и по две три колачета. Първате песен, която пееха на домакините си беше коледарската благословия. Тя звучеше така: " Ний сме дошли на тоз дом-домакин, да му пеем малко-много. И той да се радва, обрадва, че му дошли добри гости, добри гости - коледари. Той ни дари добра дарба, добра дарба - вит превит кравай, а на кравая сребро и злато, сребро и злато, кръст дукато. - Слава вам ,дружина! - Амин! Малка нива мн кръстци, сред нивата - крушица, на крушица - люлчица, в люлчица -  малко момче - Иванчо, майка му го люлее и го благославя: - Нани ми нани Иванчо, да растеш да порастеш, да трагнеш подир овци и подир кози. Раснал ми раснал Иванчо, не трагнал подир овци, подир кози, най е трагнал по седенки, по беленки, подир чернооки, вакли моми, като баща си на млади години. - Слава вам, дружина! - Амин!" След това коледарите изпяваха на домакините  си песни за житото, за добитъка и за челядта им. Баба Неда изсипа в шарената коледарска торба орехи, сушени плодове, колачета и жълти дюли па им рече: - Хайде, догодина да се ражда повече, имането през праговете да прелива. - Дай Боже! - обади се някой от момците. - "Бабини сладки приказки..." - помисли си малката внучка Рада - " Как на място тежеше всяка бабина дума." Детето беше усетило  дълбоката страст на прастарите обичаи, заредени с очакване на нещо добро. "Невиждано вълшебство бе скрито в тях." Какви ли още мисли се въртяха в Радината главица. Момиченцето преливаше от щастие. Коледарите се сбогуваха с обещание догодина пак да дойдат и запяха отново попътната си коледарска песен. Виелицата ги прегърна и те забързаха по засипаната пъртина. Слънцето не трябваше да ги види преди да са споходили всички домове из селото...