Nov 30, 2006, 1:18 AM

Коледна разходка

  Prose
1.6K 0 0
1 min reading

 Снегът се сипеше по пътеката. Скоро по нея трагнаха и коледари. Те бяха наметнали на раменете си дълги ямурлуци, а на главите си бяха сложили калпаци, умело овързани с пуканки. Пееха попътна коледарска песен, с която прекрачваха прага на всеки дом. Всеки от юнаците бе навързал на гегата си китка чемшир и по две три колачета. Първате песен, която пееха на домакините си беше коледарската благословия. Тя звучеше така: " Ний сме дошли на тоз дом-домакин, да му пеем малко-много. И той да се радва, обрадва, че му дошли добри гости, добри гости - коледари. Той ни дари добра дарба, добра дарба - вит превит кравай, а на кравая сребро и злато, сребро и злато, кръст дукато. - Слава вам ,дружина! - Амин! Малка нива мн кръстци, сред нивата - крушица, на крушица - люлчица, в люлчица -  малко момче - Иванчо, майка му го люлее и го благославя: - Нани ми нани Иванчо, да растеш да порастеш, да трагнеш подир овци и подир кози. Раснал ми раснал Иванчо, не трагнал подир овци, подир кози, най е трагнал по седенки, по беленки, подир чернооки, вакли моми, като баща си на млади години. - Слава вам, дружина! - Амин!" След това коледарите изпяваха на домакините  си песни за житото, за добитъка и за челядта им. Баба Неда изсипа в шарената коледарска торба орехи, сушени плодове, колачета и жълти дюли па им рече: - Хайде, догодина да се ражда повече, имането през праговете да прелива. - Дай Боже! - обади се някой от момците. - "Бабини сладки приказки..." - помисли си малката внучка Рада - " Как на място тежеше всяка бабина дума." Детето беше усетило  дълбоката страст на прастарите обичаи, заредени с очакване на нещо добро. "Невиждано вълшебство бе скрито в тях." Какви ли още мисли се въртяха в Радината главица. Момиченцето преливаше от щастие. Коледарите се сбогуваха с обещание догодина пак да дойдат и запяха отново попътната си коледарска песен. Виелицата ги прегърна и те забързаха по засипаната пъртина. Слънцето не трябваше да ги види преди да са споходили всички домове из селото...
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...