13 dic 2009, 21:13  

Коледни картички

  Prosa » Cartas
1.5K 0 4
1 мин за четене

 

Здравей,

Ей тъй на, прииска ми се да видя още ли използваш тайната си поща. Годините ли? Хич и не ги броя. Колко минаха вече? Една? Две?... Ето че пак идва Коледа.

Смятам да ти изпратя картичка. Колебая се дали да ти пиша на "ти", или безкраааайно любезна и на "вие". Знам, че би предпочел на "Вие". Даже май хич не би предпочел?

А знаеш ли, че ти купих картичка още първата година? Толкова ми се щеше нещата между нас да са най-нормални, без недомлъвки! Все се надявах, че това е  начинът - аз ти разказвам всичко за себе си, ти ми разказваш всичко за себе си, отваряме се един за друг... Не. Не съм имала задни мисли. Нещата се развиха постепенно.

После се уплаших. На всичко реагираше толкова сурово! Същински спартанец! Самият ти ми беше разказал, че никът ти означавал онзи пълководец от древността, който жертвал живота си, за да спаси другарите си!

А аз си спомних, че бях чела за някакъв, пленен от враговете си, на когото жив му одрали кожата и я оставили да виси на раменете му като наметало и го накарали да обикаля около огъня, преди да умре. Ей това си представях...

Никакви фриволности! Само безкрайно внимание и уважение... Онази картичка беше с бледорозова роза върху белия сняг. Така и не ти я пратих.

На втората година ти купих една червена. Весела къщичка, затрупана в снега. И пак нещо ме спря да ти я изпратя.

Ето нещо смешно: наскоро си направих тест - "Каква е ориентацията на вашия мозък". Познай какво! Оказа се, че съм извън границите на "женската", в областта на "мъжката" ориентация!  А още помня - ти твърдеше, че имаш "женски" мозък...

А днес си преравях старите файлове. Попаднах на твоите песни. Колко много неща пропуснах тогава, заслепена единствено от себе си... Може би ако бях се опитала да те разбера...

Тази година са пуснали златни картички. Като посипани с кристалчета златиста захар. В средата - малко прозорче, в което се пише поздравът. Смятам да ти я пратя.

"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

Електронно списание LiterNet, 24.02.2012, № 2 (147)

Литературан свят  бр. 101, декември 2017

 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...