13.12.2009 г., 21:13  

Коледни картички

1.5K 0 4
1 мин за четене

 

Здравей,

Ей тъй на, прииска ми се да видя още ли използваш тайната си поща. Годините ли? Хич и не ги броя. Колко минаха вече? Една? Две?... Ето че пак идва Коледа.

Смятам да ти изпратя картичка. Колебая се дали да ти пиша на "ти", или безкраааайно любезна и на "вие". Знам, че би предпочел на "Вие". Даже май хич не би предпочел?

А знаеш ли, че ти купих картичка още първата година? Толкова ми се щеше нещата между нас да са най-нормални, без недомлъвки! Все се надявах, че това е  начинът - аз ти разказвам всичко за себе си, ти ми разказваш всичко за себе си, отваряме се един за друг... Не. Не съм имала задни мисли. Нещата се развиха постепенно.

После се уплаших. На всичко реагираше толкова сурово! Същински спартанец! Самият ти ми беше разказал, че никът ти означавал онзи пълководец от древността, който жертвал живота си, за да спаси другарите си!

А аз си спомних, че бях чела за някакъв, пленен от враговете си, на когото жив му одрали кожата и я оставили да виси на раменете му като наметало и го накарали да обикаля около огъня, преди да умре. Ей това си представях...

Никакви фриволности! Само безкрайно внимание и уважение... Онази картичка беше с бледорозова роза върху белия сняг. Така и не ти я пратих.

На втората година ти купих една червена. Весела къщичка, затрупана в снега. И пак нещо ме спря да ти я изпратя.

Ето нещо смешно: наскоро си направих тест - "Каква е ориентацията на вашия мозък". Познай какво! Оказа се, че съм извън границите на "женската", в областта на "мъжката" ориентация!  А още помня - ти твърдеше, че имаш "женски" мозък...

А днес си преравях старите файлове. Попаднах на твоите песни. Колко много неща пропуснах тогава, заслепена единствено от себе си... Може би ако бях се опитала да те разбера...

Тази година са пуснали златни картички. Като посипани с кристалчета златиста захар. В средата - малко прозорче, в което се пише поздравът. Смятам да ти я пратя.

"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

Електронно списание LiterNet, 24.02.2012, № 2 (147)

Литературан свят  бр. 101, декември 2017

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...