27 jun 2021, 8:02  

Какво му трябва на човек

  Prosa
2.4K 8 25
1 мин за четене

или за радостите в живота на малките хора (както според някои психолози правилно е да наричаме децата "малки хора"

 

            Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:

             в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за поздрав на минаващите. Баща му само го чака и се подсмихва на няколко крачки от него, а малкият не спира:

             - Добър ден... Здрасти! - хората му отговарят и се засмиват. Тяхна позната излиза от метрото:

             - О, Жорко, какво правиш тука?

             - Ами утре ще ходим в метрото.

             - В кое метро?

             - Как кое, това тука, ще се возя. Сега само минаваме - жената му отговори нещо и тръгна към стълбите, а Жорко се провикна след нея:

             - И да знаеш, днеска е един прекрасен ден, защото вече ядох сладолед!

😍 

© Пепи... Всички права запазени

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно поднесено,... как и защо ли съм го пропуснал, но сега наваксах
  • За малките хора няма малки радости! Всички са големи! 🍀 🌞 ❤️ 🌈
    Роси, Митване - 🍨 🍀 Благодаря!
  • Пепи, успя да ме заредиш със среднощни усмивки!😍💝
  • Браво, Пепи! Весел и зареждащ с положителна енергия разказ! Поздравления!
  • Пепи, ако е ягодов и не си на диета денят наистина ще е прекрасен! 🙂Хареса ми!

Натюрел 🇧🇬

или Случки от живота
В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.
- Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!
- Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, ви ...
838 2 17

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...