или за радостите в живота на малките хора (както според някои психолози правилно е да наричаме децата "малки хора"
Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:
в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за поздрав на минаващите. Баща му само го чака и се подсмихва на няколко крачки от него, а малкият не спира:
- Добър ден... Здрасти! - хората му отговарят и се засмиват. Тяхна позната излиза от метрото:
- О, Жорко, какво правиш тука?
- Ами утре ще ходим в метрото.
- В кое метро?
- Как кое, това тука, ще се возя. Сега само минаваме - жената му отговори нещо и тръгна към стълбите, а Жорко се провикна след нея:
- И да знаеш, днеска е един прекрасен ден, защото вече ядох сладолед!
😍
© Пепи... Всички права запазени
© П Антонова Все права защищены