Jun 27, 2021, 8:02 AM  

Какво му трябва на човек

  Prose
2.4K 8 25
1 min reading

или за радостите в живота на малките хора (както според някои психолози правилно е да наричаме децата "малки хора"

 

            Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:

             в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за поздрав на минаващите. Баща му само го чака и се подсмихва на няколко крачки от него, а малкият не спира:

             - Добър ден... Здрасти! - хората му отговарят и се засмиват. Тяхна позната излиза от метрото:

             - О, Жорко, какво правиш тука?

             - Ами утре ще ходим в метрото.

             - В кое метро?

             - Как кое, това тука, ще се возя. Сега само минаваме - жената му отговори нещо и тръгна към стълбите, а Жорко се провикна след нея:

             - И да знаеш, днеска е един прекрасен ден, защото вече ядох сладолед!

😍 

© Пепи... Всички права запазени

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно поднесено,... как и защо ли съм го пропуснал, но сега наваксах
  • За малките хора няма малки радости! Всички са големи! 🍀 🌞 ❤️ 🌈
    Роси, Митване - 🍨 🍀 Благодаря!
  • Пепи, успя да ме заредиш със среднощни усмивки!😍💝
  • Браво, Пепи! Весел и зареждащ с положителна енергия разказ! Поздравления!
  • Пепи, ако е ягодов и не си на диета денят наистина ще е прекрасен! 🙂Хареса ми!

Натюрел 🇧🇬

или Случки от живота
В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.
- Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!
- Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, ви ...
838 2 17

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...