-Искам да отсея от масата, започна да обяснява въодушевено Хенри, размятайки хаотично ръцете си. Най-много размяташе показалеца си. С него придаваше по-голяма важност на думите си или поне така му се струваше. Забързано се почеса по темето, а сетне отпи мека глътка кафе от бялата чаша със златния кант. Той беше ярък писател и като всеки такъв разбира се се интересуваше главно от решаване на екзистенциални въпроси, измерваше времето с везни, направени от летаргия и винаги зашиваше по едно бяло копче на черните си сака. Така Хенри описваше контраста между белите и черните "пратки", които Вселената му изпращаше всеки ден. И под "пратки" имам предвид отношенията му с хората. Да, точно така! Той гледаше на хората, като на пратка, която преди да отвориш трябва задължително да поискаш опция "преглед". След това започваше да ги анализира, записваше си по един контраст от всяка тяхна история. Дори последната си книга Хенри реши да кръсти "Черно и бяло". В нея той бе посочил за главна героиня една изискана дама, която живеела в чисто бяла къща, дори стълбите пред входа си била боядисала в бяло. Може би се чудите къде е контраста тук? Ето сега ще Ви кажа. В къщата, заедно с дамата живеела черна котка, чието име било Жрицата на Нощта. Хенри всеки ден ходил нагости, стоял мирно на пода в продължение на два часа и наблюдавал как черната котка сънува, изтегнала се господарски върху белия диван. После си тръгвал и описвал в тетрадката си "Контрасти" всеки детайл от тази картина. Така Хенри решил, че белият дом е Денят, а черната котка Нощта.

"Ако не се контрастираха всичко щеше да бъде слято и едва ли хората щяха да могат да оценят ползата и от едното и от другото" , мислеше си той. Ето защо му беше толкова важен контрастът.

Днес той се намираше в кафе, на Булевард 9 и говореше превъзбудено със своя приятел пианист Албърт за писането, музиката и модерните религии.

-Искам да отсея от масата! - още веднъж повтори Хенри, но този път по-настоятелно.

-И какво по-точно искаш да отсееш? Попита на свой ред Албърт. Какво ще последва, когато го направиш?

- Колко пъти да ти казвам, че все още не съм завършил списъка ми с контрасти. Трябват ми хора, които да умеят да живеят с контрасти и да творят с тях. Например онази жена, с която се запознах в бара...

-Чакай малко, прекъсна го рязко Албърт. Да не искаш да кажеш, че става въпрос за Маделин, от книгата ти. Онази, която живеела с деня и нощта и всеки ден се грижела Нощта да спи дълбоко на дивана, докато не свърши Деня? Господи, Хенри, покрай развода с Евелин съвсем си изгубил разсъдъка си! Трябва да отидеш в дома на семейство Шлендервайс и да се позабавляваш, както си му е реда. Така или иначе довечера ще свиря у тях, би било перфектното време.

- О, Албърт, приятелю, ти изобщо не разбираш? Да не би да мислиш, че ако различните мелодии, които свириш не си контрастираха една с друга и бяха напълно еднакви някой щеше да им обърне внимание? Нима смяташ, че това е плод на моето развихрено въображение? Вземи за пример тогава клавишите на твоето пиано. Натискай ги един след друг и виж как взаимно раждат контраст помежду си. Началото и края винаги контрастират, инак не би било възможно да съществува средата!

Албърт омислено подпря с ръка острата си брадичка и остана в тази поза за около минута. Сетне потърка очи и реши да продължи разговора със своя приятел.

-Така да бъде, Хенри. Кажи ми тогава къде ще ги търсиш тези хора "контрасти"?

- О, не, Албърт, аз никакви хора никъде няма да търся. Та ти сам знаеш, че животът ни не е устроен по този начин, особено пък когато става дума за контрасти. Ще ги поръчам! Албърт го изгледа с недоумение. Да, точно така, чу ме! Ще ги поръчам от Вселената. Тя винаги чува молбите ми, стига да знам как да поискам. След това те ще пристигнат при мен под формата на енергия във въздуха. Веднага ще я усетя и ще тръгна в посоката, която ми се покаже. Преди да съм стигнал и половината път те вече ще са там. Знам го! И тогава... Тогава наистина ще успея да завърша списъка си, стига само Евелин да не измисли пак някоя от нейните истории как са обрали апартамента ѝ и се нуждае от солидна сума пари. Или пък семейство Шлендервайс да решат отново да ме поканят на някое от техните засукани партита, за да държа реч и после тайничко да се опитват да ме сватосат със замаяната от коктейли, стара мома Вивиан. Не мога да позволя нещо такова да ме разсее, разбираш ли ме, Албърт? Трябва на всяка цена да получа пратката си навреме и да довърша това, което съм започнал. Само изчакай да се случи, тогава наистина ще разбереш за какво ти говоря и защо е толкова важно!

- Хенри, приятелю, сигурен съм, че ще се случи. Нямам търпение да ми разкажеш, когато времето за това настъпи! Сега ще тръгвам, защото съм уморен, а все пак довечера ще свиря и то не у кой да е, а у семейство Шлендервайс, както ти казах по-рано. И Хенри, не забравяй да се обадиш на Маделин отново, довечера, точно в 8. Тя със сигурност ще ти помогне!

- Добре, Албърт, ще бъдеш страхотен довечера. Само не обръщай внимание на закачките от страна на госпожа Шлендервайс и не и позволявай да те разсейва. Мисли за контраста!

- Довиждане, Хенри! Ще те чакам утре сутрин, на същото място.

Албърт забързано тръгна по булеварда и след няма и половин минута се изгуби от погледа на приятеля си. Хенри плати сметката и без много много да се бави се качи в колата и потегли към дома си. През целия път той не спираше да мисли какво точно ще каже на Маделин довечера и как двамата ще заявят поръчката му до Вселената.