14 may 2022, 12:55  

Корени

  Prosa
465 0 1
1 мин за четене

   Беше 2122 година. Навън се стелеше задушлива мъгла с мирис на пластмаса и бензин.

Чу се боботенето на машините, а цялата руина, в която живееха се тресеше.

Те идваха!!!

Прегърна главите на дечицата си и започна да ги пощи от щъкащите въшки.

Приведен влезе канът с бръсната глава и се чу мощният му глас.

- Вземи да ги подстрижеш тия нехранимайковци. Язък, че са покръстени българи. В главите им повече паразити, отколкото мисли.

Изведнъж нещо изсвистя и огромният мъж се свлече на земята. Върху бялата му риза започна да пълзи кърваво петно. Станка изпищя и се хвърли върху него. Децата гледаха уплашено. Милинка прошепна.

- Мамо, защо плачеш? Той не е толкова мръсен. Просто е малко червен.

Ризата му бе топла и твърда.

Пред къщата един мъж с дълга прошарена коса и дъъълга бяла брада, копаеше за корени с големия нож останал от далечен прадядо хайдутин. По ръцете и пръстите му блестяха всякакви накити, а на ушите му висяха платинени обици почти 30 сантиметра. До него прикрит под противорадиационно покривало стоеше Митко. Съратник в борбата за оцеляване.

- Тия идиоти, предците ни, не са оставили поне един корен за последните сто години! С какво да храня четата?!

- Ми, Войводо, за кви корени говориш? Не виждаш ли, кво е останало след тях.

Комитата почеса сплъстената си коса и викна.

- Дружина, да тръгваме!

От ляво и дясно, скрити по дупките, наизскочиха гладните хайдути.

Групата вървеше с наведени глави. Минаха под един прокъсан билборд, на който с червени букви пишеше

Родословното дърво на дядо Страхил

Гръмна музика от някакъв мегафон. Насреща вървеше чужденка носеща под мишница нещо увито в кърпа. Доближи войводата и му го подаде.

- Прости, Войводо.

Кънчо, разгъна кърпата и видя коренче с поникнали зелени листенца.

- Прадядо ми го е откраднал от градината на твоя прадядо. Пазех го досега.

Дружината се нахвърли и започна да къса парченца от корена и листа. Всички шумно мляскаха.

 

      Следва продължение.

 

Опитах се да създам компилация от произведения по предизвикателството.

Надявам се, че имате чувство за хумор, но ако нямата прочете името на аватара ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...