14 мая 2022 г., 12:55  

Корени

464 0 1
1 мин за четене

   Беше 2122 година. Навън се стелеше задушлива мъгла с мирис на пластмаса и бензин.

Чу се боботенето на машините, а цялата руина, в която живееха се тресеше.

Те идваха!!!

Прегърна главите на дечицата си и започна да ги пощи от щъкащите въшки.

Приведен влезе канът с бръсната глава и се чу мощният му глас.

- Вземи да ги подстрижеш тия нехранимайковци. Язък, че са покръстени българи. В главите им повече паразити, отколкото мисли.

Изведнъж нещо изсвистя и огромният мъж се свлече на земята. Върху бялата му риза започна да пълзи кърваво петно. Станка изпищя и се хвърли върху него. Децата гледаха уплашено. Милинка прошепна.

- Мамо, защо плачеш? Той не е толкова мръсен. Просто е малко червен.

Ризата му бе топла и твърда.

Пред къщата един мъж с дълга прошарена коса и дъъълга бяла брада, копаеше за корени с големия нож останал от далечен прадядо хайдутин. По ръцете и пръстите му блестяха всякакви накити, а на ушите му висяха платинени обици почти 30 сантиметра. До него прикрит под противорадиационно покривало стоеше Митко. Съратник в борбата за оцеляване.

- Тия идиоти, предците ни, не са оставили поне един корен за последните сто години! С какво да храня четата?!

- Ми, Войводо, за кви корени говориш? Не виждаш ли, кво е останало след тях.

Комитата почеса сплъстената си коса и викна.

- Дружина, да тръгваме!

От ляво и дясно, скрити по дупките, наизскочиха гладните хайдути.

Групата вървеше с наведени глави. Минаха под един прокъсан билборд, на който с червени букви пишеше

Родословното дърво на дядо Страхил

Гръмна музика от някакъв мегафон. Насреща вървеше чужденка носеща под мишница нещо увито в кърпа. Доближи войводата и му го подаде.

- Прости, Войводо.

Кънчо, разгъна кърпата и видя коренче с поникнали зелени листенца.

- Прадядо ми го е откраднал от градината на твоя прадядо. Пазех го досега.

Дружината се нахвърли и започна да къса парченца от корена и листа. Всички шумно мляскаха.

 

      Следва продължение.

 

Опитах се да създам компилация от произведения по предизвикателството.

Надявам се, че имате чувство за хумор, но ако нямата прочете името на аватара ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...