Корени - четвърта част
Произведение от няколко части към първа част
Лятото се изнизва ден след ден, като зърната на кехлибарена броеница...
На Успение Богородично, селото светеше празнично пременено.
В двора на църквата "Света Петка Българска" от рано утро, клисарят Стамен премел двора,заедно с три-четири жени почистваше църковната утвар под мълчаливия,но повече благ,отколкото строг поглед на отец Георги.
Около натежалата от плод ябълка, под няколко казана, ктиторите на църквата вече разпалваха огъня за богородичен курбан.
Стамен, по знак на свещеника,бавно и отмерено раздвижи въжетата и от голямата камбана се отрониха няколко тъжни звука, които повече граничеха,като стон след въздишка...
Църквата в Роза е в центъра на селото.
Построена е върху основните на стария храм, с високо сребърно кубе,еднокорабна,с иконостас изработен от тревненската дърворезбарска задруга през 1927/28 г.Доколкото знам, камбаната е тежка повече от 35 килограма. Всичко е направено с доброволните дарения на миряните от селото и от близкото село Болярско,чиито жители се черкували в Роза, поради липса на черква в селото си.
Самата църква е осветена и отец Паисий е въдворен и ръкоположен да се грижи за енорията през 1930 година от Сливенския митрополит.
След 9 септември 1944 година арестуваха отец Паисий по едно скалъпено, за да не кажа комично обвинение, че "с оръжие в ръка защитавал църковните имоти"и не давал земята в ТКЗС...
Повече не са го виждали, но се носеха слухове, че се споминал на някакъв остров на Дунава.
Отец Георги започна да служи след това.
След като Стамен, вещ в занаята си, започна да призовава с камбанен екстаз миряните, настана едно раздвижване из наше село!
Петър Алафрангата избръснат, подстриган,с нов кат дрехи, ще рече благо след прекръстване:-Минке,Клементино,време е да идем като вси добри християни да почетем с молитва Успението на Божията майка...
В такива моменти с религиозни ритуали Петър Алафрангата ставаше друг човек.
След преврата на Девети септември Петър играеше "възторжено "и редовно се интересуваше от партийния живот на селото, даде си земята в ТКЗС,записа се ОФ,абонира се за вестник "Земеделско знаме "...
Но вътре в себе си знаеше,че няма вечна власт, защото "и те уста имат и трябва гърло да пълнят!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
