22 ago 2020, 7:33  

 Корени-осма част 

  Prosa » Bosquejos literarios
886 4 13
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

    Беше есента на 1939 година, когато се уволниха от казармата двамата акрани Петър Филипов и Иван Стойчев...

     Иван служеше в 4-ти конен на Н.В.Цар Борис Трети  полк в Ямбол, откъдето след полагане на клетвата, бе командирован в  София, за да завърши с отличие Школата за санитарни подофицери към Централната военна болница. Службата му продължи с шестмесечен стаж в 3-та дивизионна болница в Сливен, когато на 1-ви  септември 1939 година нацистка Германия нахлу в Полша и всички люде разбраха,че за света настъпват съдбоносни години, защото тревогата и спомените от Първата световна война, отново се настаниха в душите на хората...

     Петър Филипов още неотърсил се от смъртта на баща си се прибра в Роза да се грижи за съкрушената си майка и имота си,както и  за земеделските земи, защото той си беше единствен син в семейството. Мечтата на баща му да изучи сина си за агроном умря заедно с него. Петър навърши години за войник,изкара службата в същия полк ;и като  Иван,се уволни и премина в запаса.

 

    От портала където Иван се запъти към цивилния живот, оттам Петър Филипов излезе,за да се прибере в Гюлово,сиреч в Роза,за да продължи чифчилъка си и да се грижи за вече остарялата си майка. 

     Иначе късметът го споходи да служи в артелната или както се изразяваха военните -в обоза на  полка.Да си подчинен на Интендантството на полка трябва да притежаваш качества на човек, който отбира от брашно, зърно и люцерна за конете, да умее да...абе, всичко което идеше отръки на едно селско момче като Петър Алафрангата. 

   Иван Стойчев се яви на конкурс за работа в клиниката на доктор Петко Момчилов и започна работа като фелдшер под вещото ръководство на доктора. 

    Едва започнал работа и вкусил от прелестите на цивилизацията, където беше в компанията на лекарския колектив и  през зимата в края на годината подофицер Стойчев бе взет запас в конния полк в Ямбол...

     Така съдбата отново събра двамата съселяни в  обоза на полка. 

      Щом се видяха Иван и Петър искрено се зарадваха на слуката да са  заедно...

       В жестокия студ на зимата срещу 1940 година конният полк беше дислоциран на границата по ескадрони, заедно с две пехотни дивизии,защото Царство България обяви неутралитет, но Турция разположи няколко корпуса аскер на общата ни граница. 

        Двамата акрани нямаха време да се зарадват,защото Петър беше изпратен в днешния град Болярово, който тогава си беше едно голямо и богато на добитък село.

        Иван, заедно с медицинската част на  полка беше разквартирован  в Земеделското училище на село Желязково .Също голямо и хубаво село,само на няколко километра от границата. 

 

 

 

» следваща част...

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Албена, радвам се, че ти допада!
  • Разказът се лее леко и естествено...
  • Да,Довереница, за съжаление!
    Понякога социалните експерименти са в основата на непрекъснати икономически лутания...
  • "...беше изпратен в днешния град Болярово, който тогава си беше едно голямо и богато на добитък село."

    Имаше някога богати села... После станаха села от градски тип. После градове от селски тип...
  • Благодаря, Мариана!🤨
  • Благодаря, Елка!
    Ще видим...🤔
  • Увлекателен разказ! Очаквам още по-интересно продължение като имам предвид предстоящите събития тогава. Поздравления!
  • Благодаря за коментара, Младен!
    "Неведоми са пътищата господни!"🙏
  • В навечерието на мащабни събития! Много интересно навързваш повествованието си, Стойчо. Поздравление!

    П.П. В казармата за известно време бях и артелчик, та зная от личен опит какво е да работиш в артелната.
  • Благодаря, за коментара и оценката, Пепи!
  • Умееш да вплиташ човешките съдби в действителни случки и събития и да пренасяш във времето!
    Винаги интересно и на човек му се иска още... и чака 🐒
  • Пепи, опитвам се на фона на историческите събития от това време да вплета съдбите на хората в очерка.Мисля,че така читателя ще научи още нещо...
    Благодаря за комплимента!
    Държа да ми е драго от похвалата ти,защото ме мобилизира за следващата среща на страницата ми!
  • Колко много неща може човек да научи от теб!!!
Propuestas
: ??:??