Корени-осма част
Произведение от няколко части « към първа част
Беше есента на 1939 година, когато се уволниха от казармата двамата акрани Петър Филипов и Иван Стойчев...
Иван служеше в 4-ти конен на Н.В.Цар Борис Трети полк в Ямбол, откъдето след полагане на клетвата, бе командирован в София, за да завърши с отличие Школата за санитарни подофицери към Централната военна болница. Службата му продължи с шестмесечен стаж в 3-та дивизионна болница в Сливен, когато на 1-ви септември 1939 година нацистка Германия нахлу в Полша и всички люде разбраха,че за света настъпват съдбоносни години, защото тревогата и спомените от Първата световна война, отново се настаниха в душите на хората...
Петър Филипов още неотърсил се от смъртта на баща си се прибра в Роза да се грижи за съкрушената си майка и имота си,както и за земеделските земи, защото той си беше единствен син в семейството. Мечтата на баща му да изучи сина си за агроном умря заедно с него. Петър навърши години за войник,изкара службата в същия полк ;и като Иван,се уволни и премина в запаса.
От портала където Иван се запъти към цивилния живот, оттам Петър Филипов излезе,за да се прибере в Гюлово,сиреч в Роза,за да продължи чифчилъка си и да се грижи за вече остарялата си майка.
Иначе късметът го споходи да служи в артелната или както се изразяваха военните -в обоза на полка.Да си подчинен на Интендантството на полка трябва да притежаваш качества на човек, който отбира от брашно, зърно и люцерна за конете, да умее да...абе, всичко което идеше отръки на едно селско момче като Петър Алафрангата.
Иван Стойчев се яви на конкурс за работа в клиниката на доктор Петко Момчилов и започна работа като фелдшер под вещото ръководство на доктора.
Едва започнал работа и вкусил от прелестите на цивилизацията, където беше в компанията на лекарския колектив и през зимата в края на годината подофицер Стойчев бе взет запас в конния полк в Ямбол...
Така съдбата отново събра двамата съселяни в обоза на полка.
Щом се видяха Иван и Петър искрено се зарадваха на слуката да са заедно...
В жестокия студ на зимата срещу 1940 година конният полк беше дислоциран на границата по ескадрони, заедно с две пехотни дивизии,защото Царство България обяви неутралитет, но Турция разположи няколко корпуса аскер на общата ни граница.
Двамата акрани нямаха време да се зарадват,защото Петър беше изпратен в днешния град Болярово, който тогава си беше едно голямо и богато на добитък село.
Иван, заедно с медицинската част на полка беше разквартирован в Земеделското училище на село Желязково .Също голямо и хубаво село,само на няколко километра от границата.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Албена, радвам се, че ти допада!
-
Разказът се лее леко и естествено...
-
Да,Довереница, за съжаление!
Понякога социалните експерименти са в основата на непрекъснати икономически лутания... -
"...беше изпратен в днешния град Болярово, който тогава си беше едно голямо и богато на добитък село."
Имаше някога богати села... После станаха села от градски тип. После градове от селски тип...
-
Благодаря, Мариана!🤨
-
Благодаря, Елка!
Ще видим...🤔 -
Увлекателен разказ! Очаквам още по-интересно продължение като имам предвид предстоящите събития тогава. Поздравления!
-
Благодаря за коментара, Младен!
"Неведоми са пътищата господни!"🙏 -
В навечерието на мащабни събития! Много интересно навързваш повествованието си, Стойчо. Поздравление!
П.П. В казармата за известно време бях и артелчик, та зная от личен опит какво е да работиш в артелната. -
Благодаря, за коментара и оценката, Пепи!
-
Умееш да вплиташ човешките съдби в действителни случки и събития и да пренасяш във времето!
Винаги интересно и на човек му се иска още... и чака 🐒 -
Пепи, опитвам се на фона на историческите събития от това време да вплета съдбите на хората в очерка.Мисля,че така читателя ще научи още нещо...
Благодаря за комплимента!
Държа да ми е драго от похвалата ти,защото ме мобилизира за следващата среща на страницата ми! -
Колко много неща може човек да научи от теб!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
