21 ene 2011, 20:23

Корона от тръни и бодлива тел

1.2K 0 1
1 мин за четене

                 Дори за казване нищо не остана.

                 И всички думи, някак си се повтарят.

                 Стоя и се ровя в празнотата си!

                 Окован в мисли...

                 Чувствам се скучен - дърдорко!

                  Пропилял и последната си усмивка.

                  И тръпката да пиша се изпари!

                  Заседнал между етажите асансьор.

                 С мазна, немита коса и дрехи от седмица -

                 дните захладняват.

                 А сам треперя в нощите жестоки!

                 Събуден от нечий пиянски вик.

                 И често, когато остана сам с себе си -

                 повтарям си до побъркване:

                -"Да, чорбаджията е гнусен и дебел.

                  Чорбаджията по-гладен е от сиромасите!"

                 И с поглед посягам в празния варел.

 

                 Не изхвърлих ли някога нещо от душата си?

                 Започнах да отбягвам хората!

                 Започнах да се дразня толкова често от това:

                - "Добро утро!"; "Излизам!" или пък "Здравей!"

                 Защото не останаха, може би, други думи?

 

                 Да, не успях!

                 Всъщност, не помня пари да съм пестил?

                 Та, тъй е и с думите!

                 Аз нищо не пестя, ето я... дори и болката!

                 Но нали ставам неудобен и нахален?

                 Да, болката с годините по-равно съм я делил!

 

                 И ето, че сърцето разтуптя се!

                 То не веднъж унизено се е свивало.

                 И сълзи в очите гневно са се разливали.

                 И стискал съм юмруци.

                 В свят на диви зверове!

                 В закани глупави...

                 Че всичко ми е толкова омръзнало!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...