Кошче за душевни отпадъци

  Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.

 Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!

Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка и сяда отвън на служебната маса. Жалва се - какъв живот имал, а какъв живот водел сега! Съпругата му починала преди четири месеца (една чудесна жена! Бог да я прости!) Не може да я прежали! Но… това не му пречи да си има любовница, с която движи от години! Тя пък го ядосвала… Счупил плазмен телевизор заради нея - не го слушала! И заплатата не му стигала… След това любовницата дойде. Тя пък се жалва, че цяла вечер плаща сметки на любовника си и на доведения му син, пък нейната дъщеря е при други хора и те се грижат за нея. Ирония - тя се грижи за „чуждото на съперницата ù (Бог да я прости), а чуждите се грижат за нейното!” - Дай още една биричка… - едва стоейки на краката си.

  Следващата нощна - обичайните „нощни птици” и… нова история. Влиза мъж с шапка, около четиридесетте.

„- Тц, тц, тц… Дай две бирички. - взема ги и сяда  отново навън - на служебната маса при жена на видима възраст  около тридесет години. Около тях подскача момченце на  осем годинки. Вечерта напредва, детето още си играе, а отдавна е минало полунощ! След поредната изпита бира разбирам, че жената има две деца. Момченцето и момиченце. Паричките не ù стигат, но това не ù пречи почти всяка вечер да пие бира! Тя споделя с мъжа, че преди известно време се случил нещастен инцидент с дъщеричката ù. Докато тя излязла за малко и оставила децата сами, малката се поляла с гореща вода и… сега е в София в ръцете на лекарите от пластичната хирургия. След значително количество бира, майката и мъжът отидоха у тях. Той показва къде живее и тя заедно с детето вървят подире му. Съдбата е благосклонна към мъника и не му позволява да заспи до пет сутринта, когато се връщат при мен да изпият по още една биричка - последната - след поредното „Тц, тц, тц, ти не заспа, ей…”, малко след като  настъпи утрото, всички си тръгват по живо, по здраво, залитайки. Съдба! Какво да правиш!

  И… поредната нощна смяна. Същите „нощни птици” и нов герой. Този път младо момиче на около двадесет и пет години. Дошла от Турция за няколко дни. Но приятелят ù закъсал с колата в Шумен и трябва да го изчака. И пак сяда на масичката отвън. Мъжът с шапката пак пие бира, но е джентълмен и не я притеснява. Ето, че се появява нова птица! Млад мъж, който е порядъчно пийнал и се жалв , че никой не го иска! И отвсякъде го гонят… Ма той си ходел напред-назад, когато му хрумнело, нищо, че жената го чака с детето вкъщи. И кво?

Родителите ù не трябвало да се месят! Той ще говори с нея, ако трябва, не с тях! Ако му дадяли два милиона евро и му кажели какво да прави, щял да го направи! Но щом той изкарвал паричките, той командвал парада! Е… изпи си биричката и се прибра у тях при жена си да поспи. А в два през нощта, приятелят на момичето благополучно пристигна и двамата отпътуваха щастливи!

  И… пак нощна смяна! И… пак същите „нощни птици”. Две момчета на по двадесет и две се връщат от Германия. Единият се прибира вкъщи и се налага да почака автобуса си до сутринта, а другият отива при приятелката си. Ма тя пристигала чак вечерта на другия ден и… за почивката ù всичко било платено. А той трябвало да плаща за всичко. Тръгват си…

 Идва младо момиче, което пазарува чипс и ме пита „Когато двама души се харесват, но той няма смелост, как да постъпи тя - да му се обади ли?”

Отговарям ù, че човек трябва да следва мечтите си и че няма невъзможни неща. Щом той няма смелост, то нека тя прояви инициатива! Тя се съгласи с мен и реши, че утре ще му се обади. Благодари за съвета и си тръгна.

  Та… така с моите нощни смени. Ако искате  и вие да споделите вашите съдби, то аз съм насреща:

Адрес: Градът на изгрева, денонощното магазинче на главната,  до кошчето за душевни отпадъци.

 Хайде, чао от мен. Отивам да спя, щото ме чака поредната нощна смяна с обичайните „нощни птици” и… нови съдби. А вие, обичайте се и се усмихвайте повече! Така щастието самò ще дойде при вас. И все пак, ако ви потрябва отдушник - знаете къде да ме намерите!

  Чао.