Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка и сяда отвън на служебната маса. Жалва се - какъв живот имал, а какъв живот водел сега! Съпругата му починала преди четири месеца (една чудесна жена! Бог да я прости!) Не може да я прежали! Но… това не му пречи да си има любовница, с която движи от години! Тя пък го ядосвала… Счупил плазмен телевизор заради нея - не го слушала! И заплатата не му стигала… След това любовницата дойде. Тя пък се жалва, че цяла вечер плаща сметки на любовника си и на доведения му син, пък нейната дъщеря е при други хора и те се грижат за нея. Ирония - тя се грижи за „чуждото на съперницата ù (Бог да я прости), а чуждите се грижат за нейното!” - Дай още една биричка… - едва стоейки на краката си.
Следващата нощн ...