30 jul 2013, 21:10

Космически късмет

  Prosa » Relatos
901 0 8
2 мин за четене

КОСМИЧЕСКИ КЪСМЕТ

 

            Аз се казвам Гуцила и доскоро бях най-влюбената съпруга на Сириус. Бях женена за най-красивия и най-мил мъж на нашата планета, и така-така, до последния дял на Сириос-ката парично-предметна лотария, когато  се разиграха 107 междузвездни екскурзии.

            Представете си, падна ни се „Едноседмична екскурзия с двуместна чиния, спортен модел, до предварително избрана точка от Земята”. Цел месец с Муцинг (мъжленцето ми) се зверихме през ултраускорителния далекоглед в „Синята планета” и си я избрахме точката, в тиха и тъмна по вечерите горичка, близко до морския бряг.

            Дойде момента, нагласиха ни програмата за управление на полета, вързахме се с Муцинг-а за седалките и ни херметизираха.  С тези спортните модели полетът е като миг. Миг, в края на които с колесника си закачихме нещо, което после се оказа, че било телевизионните антени на един изключен от електрозахранване панелен блок.

            „Тихата горичка”, в която се приземихме се оказа кварталната градинка на граничещ със солниците панелен комплекс. Първите земляни, с които се запознахме ни посрещнаха с песен, в която някой си Илия, градеше килия,  но всички бяха много радостни от това. Понеже от многократно повторение на песента им задрезгавяваха гласовете, подаваха си един на друг бутилка със смазка, която опитахме и ние – по-вкусна е от нашенската.

            Тези, пеещите, се оказаха мъжки индивиди, което разбрахме едва когато едни други – женски, дойдоха, развикаха им се и се опитаха да си ги приберат. Само някои успяха, щото мъжките донесоха още от смазката.

            От време на време някой от нашите нови приятели се отделяше и се скриваше за малко зад един храст. Полюбопитствах и отидох след един, когото наричаха Грую. О-о-о-о-о-о, нямате си представа с какъв маркуч си източват бойлера. Повече не се отлепих от него.

            Май по същото време установих, че Муцинг е изчезнал. Появи се, час преди да излетя, но се беше гушнал в обятията на местната хубавица – Дешка Дашната.

            От Сириус не ми разрешиха да си взема Груича, щото нямало да издържи на ЖЕ-тата. Тъй и се прибрах самичка и сега съм най-редовната участничка в тиражите за междузвездни екскурзии.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наздраве Петинка67 и все на смях да ти е!
  • Да се разпиша и аз, като заявя, че и моя глас така подрезгавява и се налага да го смазвам!
    Поздравчета за усмивките!
  • Смехът ти ме радва, особено като видях чаровната ти усмивка. Смей си се на воля и до насита
  • Разлях се от кеф и се набръчках от смях
    Идейката може да ти навъди поне още десетина такива миниатюрни смехоподобни бомби
    Вече и да ме гониш от тази страничка, ще си тръгна, ама на кукуво лято :P
    ( по повод настройките, там има още какво да се желае, но мятам по едно очо де )
  • Опитът ми подсказва, че Варненци за нищо на света не биха ги изпуснали) Весел ден, Дани

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...