30.07.2013 г., 21:10 ч.

Космически късмет 

  Проза » Разкази
767 0 8
2 мин за четене

КОСМИЧЕСКИ КЪСМЕТ

 

            Аз се казвам Гуцила и доскоро бях най-влюбената съпруга на Сириус. Бях женена за най-красивия и най-мил мъж на нашата планета, и така-така, до последния дял на Сириос-ката парично-предметна лотария, когато  се разиграха 107 междузвездни екскурзии.

            Представете си, падна ни се „Едноседмична екскурзия с двуместна чиния, спортен модел, до предварително избрана точка от Земята”. Цел месец с Муцинг (мъжленцето ми) се зверихме през ултраускорителния далекоглед в „Синята планета” и си я избрахме точката, в тиха и тъмна по вечерите горичка, близко до морския бряг.

            Дойде момента, нагласиха ни програмата за управление на полета, вързахме се с Муцинг-а за седалките и ни херметизираха.  С тези спортните модели полетът е като миг. Миг, в края на които с колесника си закачихме нещо, което после се оказа, че било телевизионните антени на един изключен от електрозахранване панелен блок.

            „Тихата горичка”, в която се приземихме се оказа кварталната градинка на граничещ със солниците панелен комплекс. Първите земляни, с които се запознахме ни посрещнаха с песен, в която някой си Илия, градеше килия,  но всички бяха много радостни от това. Понеже от многократно повторение на песента им задрезгавяваха гласовете, подаваха си един на друг бутилка със смазка, която опитахме и ние – по-вкусна е от нашенската.

            Тези, пеещите, се оказаха мъжки индивиди, което разбрахме едва когато едни други – женски, дойдоха, развикаха им се и се опитаха да си ги приберат. Само някои успяха, щото мъжките донесоха още от смазката.

            От време на време някой от нашите нови приятели се отделяше и се скриваше за малко зад един храст. Полюбопитствах и отидох след един, когото наричаха Грую. О-о-о-о-о-о, нямате си представа с какъв маркуч си източват бойлера. Повече не се отлепих от него.

            Май по същото време установих, че Муцинг е изчезнал. Появи се, час преди да излетя, но се беше гушнал в обятията на местната хубавица – Дешка Дашната.

            От Сириус не ми разрешиха да си взема Груича, щото нямало да издържи на ЖЕ-тата. Тъй и се прибрах самичка и сега съм най-редовната участничка в тиражите за междузвездни екскурзии.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наздраве Петинка67 и все на смях да ти е!
  • Да се разпиша и аз, като заявя, че и моя глас така подрезгавява и се налага да го смазвам!
    Поздравчета за усмивките!
  • Смехът ти ме радва, особено като видях чаровната ти усмивка. Смей си се на воля и до насита
  • Разлях се от кеф и се набръчках от смях
    Идейката може да ти навъди поне още десетина такива миниатюрни смехоподобни бомби
    Вече и да ме гониш от тази страничка, ще си тръгна, ама на кукуво лято :P
    ( по повод настройките, там има още какво да се желае, но мятам по едно очо де )
  • Опитът ми подсказва, че Варненци за нищо на света не биха ги изпуснали) Весел ден, Дани
  • Ей, пак Бургас изкара късмет бе
    Другия път ги прати малко по-на север, та да видим дали въобще ще си тръгнат
  • Весела вечер, toxin & calli и...много космичски късмети!
  • Да Ви кажа, Милордли, и аз като жуля смазка, ме навестяват трансгалактяни
Предложения
: ??:??