HariMarSui (Харита Колева)
210 21
7 ene 2010, 10:46

Котките 

  Prosa » Otros
644 0 3

Имам приятелка и често си ходим на гости. Тя има сиамски котарак. Когато отида, той веднага идва до мен. Стои до мен с вдигната опашка и чака да седна. Седна ли, веднага се покатерва на скута ми и ляга. Все върху болния ми крак ляга. И като че ли болката в него отшумява. Не обръщах внимание на всичко това в началото, но и двете с приятелката ми го бяхме забелязали. Споделих с лекаря си и той ме посъветва и аз да си взема котка. Котките усещали болното място. Излъчвали енергия, от която болката намалявала. Взех си котарана. Свикнахме бързо една с друга и което е по-интересно, че и двете котки се харесаха. Сега с приятелката ми имаме малки котенца.

Ако някой  се нуждае от котешка помощ, да се обади. Ще му подарим лечител.

© Харита Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привилегия при отглеждането на сиамски котки имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в храмовете.Харесах!
  • Вярно си е това,котките винаги усещат къде човек го боли и се настаняват точно на мястото на болката,за да я лекуват Благородни същества, и аз си имам един Силвестър у дома,голям мързел е,но ми е голяма слабост и винаги усеща в какво настроение съм
  • Мдаааа, котката е най-неопитоменото от човека животно - индивидуалист по природа, всъщност тя си играе, когато пожелае, а не когато ти. И аз имам коте, нарекохме го Сървайвър, беше много малко, изоставено от майка си, та не знаехме ще оцелее ли... Сега по цяла нощ скача и ми яде ушите... Дали щото ме болеше глравата тия два дни?
Propuestas
: ??:??