30 мин за четене
Глава 1
Тишината
Очите ѝ. Тези смарагдово зелени очи. Отразяват светлината по – такъв чуден начин. Ако някога сте виждали паяжинка след дъжд, знаете за какво говоря. По нея се натрупват безброй капчици и всяка от тях пречупва светлината под свой собствен ъгъл. Наслада за сетивата, пролет, чистота, едно ново начало и всичко това в един поглед. Две очи гледащи към мен и казващи толкова много. Пропадам в погледа ѝ . Де да можеше да имаме още малко време! Защо точно когато всичко потръгна и тя разкри чувствата си нещата се объркаха? Предполагам, че това е последното нещо, което виждам и поради тази причина ще умра щастлив. Не! Каква смърт за Бога? Той няма да го направи. Няма да натисне бутона. Да, това което ни разказа може би го оправдава, но в никакъв случай не е решение. Тишина, никой не взема мерки. Какво им става? Ако това чудо се взриви не само аз, но и всички в залата ще умрем. Виждам новините във вестниците: „Луд се взриви в лекционна зала и отне живота на 200 студенти“. Обществот ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse