Кратки срещи на изток (5)

Тънки граници

     Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. А може би... за да запълним празнотите си за момент, а след това отново да изровим раните си и да нараним всичко, понечило да ни разбере. С нея бяхме двама самовлюбени самотници, вярващи си дотолкова... че се бяхме превърнали в изкусни лъжци на любовния фронт.
     По-късно видях да паркира белия си мерцедес близо до заведението, където я чаках. Тя беше от богато семейство, движеше семейния бизнес на родителите си, въпреки крехката си възраст, и обичаше да привлича вниманието към себе си. Никой не караше подобен тип автомобил в града. Това бе и нейната цел – да се знае кой е на пътя. Не се страхуваше да демонстрира близост с мен на публични места. Не можехме и да отречем – бяхме привлечени един от друг и се усещаше химията ни, но носехме толкова товар, че дори не смятахме за нужно да го обсъждаме и просто се наслаждавахме в компанията на другия.
     Нейната игра беше да изчезва след всяка среща и да не се обажда със седмици. А аз нямах нищо против, защото, все пак, беше някак коректна спрямо границите, които поставяше помежду ни. Нищо че изглеждахме като двойка и според хората си пасвахме перфектно. Нищо че ръцете ни знаеха как да изследват другия и да го накарат да желае... повече...
     Не можех да си позволя поредна вечер в онзи бар, защото имаше опасност да ме изхвърлят. Онази мацка знаеше какво прави и как да предизвика клиентите си. Мислех си за вечеря с дамата от плажа. Някой би предположил, че съм напълно откачил да каня обвързана жена на среща, но... Аз не търсех обвързаност, макар често да я предизвиквах у другите. Не можех да бъда с жена, която ми носи спокойствие. Поне не и на този етап. И именно защото не можех да отвърна със същото, пред мен нямаше бариери. Още по-малко можех да ударя спирачки на желанието си да се забавлявам...