5.07.2022 г., 20:20

 Кратки срещи на изток (5)

2.1K 1 1

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Тънки граници

 

     Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. А може би... за да запълним празнотите си за момент, а след това отново да изровим раните си и да нараним всичко, понечило да ни разбере. С нея бяхме двама самовлюбени самотници, вярващи си дотолкова... че се бяхме превърнали в изкусни лъжци на любовния фронт.
     По-късно видях да паркира белия си мерцедес близо до заведението, където я чаках. Тя беше от богато семейство, движеше семейния бизнес на родителите си, въпреки крехката си възраст, и обичаше да привлича вниманието към себе си. Никой не караше подобен тип автомобил в града. Това бе и нейната цел – да се знае кой е на пътя. Не се страхуваше да демонстрира близост с мен на публични места. Не можехме и да отречем – бяхме привлечени един от друг и се усещаше химията ни, но носехме толкова товар, че дори не смятахме за нужно да го обсъждаме и просто се наслаждавахме в компанията на другия.
     Нейната игра беше да изчезва след всяка среща и да не се обажда със седмици. А аз нямах нищо против, защото, все пак, беше някак коректна спрямо границите, които поставяше помежду ни. Нищо че изглеждахме като двойка и според хората си пасвахме перфектно. Нищо че ръцете ни знаеха как да изследват другия и да го накарат да желае... повече...
     Не можех да си позволя поредна вечер в онзи бар, защото имаше опасност да ме изхвърлят. Онази мацка знаеше какво прави и как да предизвика клиентите си. Мислех си за вечеря с дамата от плажа. Някой би предположил, че съм напълно откачил да каня обвързана жена на среща, но... Аз не търсех обвързаност, макар често да я предизвиквах у другите. Не можех да бъда с жена, която ми носи спокойствие. Поне не и на този етап. И именно защото не можех да отвърна със същото, пред мен нямаше бариери. Още по-малко можех да ударя спирачки на желанието си да се забавлявам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© А.Д. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът е без това е сложен, пък да си го усложняваш допълнително... но пък, някои му казват на това игра

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...