Кратък разказ на ужасите
Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
После се загърнах с призрачното одеяло, в което ме бяха задушили в същото това легло точно преди сто години и заспах безметежен и блажен сън на литературна фикция.
Човекът под леглото се събуди. Книгата с разкази на ужаса се въргаляше по пода, заедно с угасналото фенерче. Откъм леглото се чу странен шум. Човекът се надигна, погледна нагоре и изпищя.
/Следва осветление/
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Акеми. Не мисля, че е кой знае колко. Написах го само като експеримент. Но някак все ме тегли към неща с продължение. Сега си ме човърка, пустото осветление! Какво ли е видял човекът/призракът, когато го е включил? Може и да разберем някога. Краищата заглавия са ми запазена марка. Ш-т, да не чуят тези, които искат да съм само епигон, ще се ядосат 😀. Може би ще "Следва подражание"?
-
Оригинално. Поздрави, Мария.
-
Благодаря, може и да го продължа някога. Прелетя ми през ума нещо от рода на - призракът пък има книга с разкази на ужасите с главни герои хора. Не е много оригинално, може да измисля и нещо друго. Но се насъбраха доста неща за продължаване. В момента чета за следващата част на "СО-вид". Това е най-трудоемкото писане и не искам много да изоставам.
-
Хареса ми заигравката - кой за кого е ужас
Ще ми е интересно ако има продължение. -
Идеи у мен бол, Силвия. И понеже не знам какво да ги правя, замервам с тях другите 😀. Ей на, сега трябва да измислям и разказ "Осветление". Кой ме дърпа за езика? Имам и едно заглавие, което още не знам какво да го правя - "Мъжът и жената взаимно", ще трябва да скалъпя нещо и да го пришия. Ама дорде сколасам, някой ще ме замери с него, не заради друго, а защото ми липсват идеи и не мога нищо сама да си ги измисля. Пък и изпълнението... А, сетих се защо! Защото човек нищо не трябва да върши сам, трябва да чака всичко наготово, иначе е горделивец. Аз все още се колебая какво предпочитам да съм - горделива или мързелива, нали съм си още и неориентирана! Ама каквато и да съм, все някой ще е недоволен, т.е., пак ще е недоволен, така че... Хора, свиркайте си и пишете, ако се намери някой да ви прочете, благодарете! Това е. А да, благодаря! 😀
-
Долавям чувството ти за хумор и тук, Мария. Хареса ми идеята.
-
Да, както е всеизвестно, аз пиша доста неясно. И дразня традиционалистите с напъните си за "новаторство".
-
Тоя разменени роли и да се чудиш кое какво е - ужас на ужасите!
-
Хулаво? 😀
-
Хулаво.
-
Чудесен е! И е по-къс от моя
https://otkrovenia.com/bg/proza/lyubovta-na-jivota-mi -
Благодаря на прочелите, коментиралите, оценилите и поставилите в "Любими". Вчера имаше коментари под друго произведение за разказ на Хемингуей от 6 думи. Прочетох го, както и други подобни и реших и аз да пробвам да пиша кратко. До 6 думи не ми стигна талантът, но го докарах до 5 абзаца☺. Блу, отначало разказът трябваше да завършва на първото "изпищя". Тогава коментарът ти щеше да е съвсем на място☺/не че го пращам под леглото☺/ Там, под леглото, има и фенерче. Сигурно, като малка, не си се пъхала под леглото през нощта с фенерче, за да четеш страшни приказки и не си заспивала там над книгата. Засилва атмосферата и въображението. Всъщност не е ясно, кой плод на чие въображение е - призракът на човека или човекът - на призрака☺. Идеята ми е в скобите накрая да се крие☺заглавието на следващия разказ, но не знам дали ще продължа тази поредица скоро, чака ме роман и едно момиченце Нора, което може да остане необразовано в пунктуацията - само с две стихотворения - за кавички и запетайка☺.
-
Е, ама тоя призрак много нахално същество. Ти отиваш да спиш под леглото, за да го изгониш от там, той се намества върху леглото.
-
😀😀😀!
-
Интересен разказ
-
😲👀😲
-
Оо и аз как ще изпищя, ако видя призрак!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
