May 30, 2021, 2:15 AM

Кратък разказ на ужасите

885 5 17

  Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.

  Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.

  "Какво се е паникьосал? помислих си аз. Да не би за първи път да вижда призрак?"

  После се загърнах с призрачното одеяло, в което ме бяха задушили в същото това легло точно преди сто години и заспах безметежен и блажен сън на литературна фикция.

  Човекът под леглото се събуди. Книгата с разкази на ужаса се въргаляше по пода, заедно с угасналото фенерче. Откъм леглото се чу странен шум. Човекът се надигна, погледна нагоре и изпищя.

 

                                                                                                                                                    /Следва осветление/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Акеми. Не мисля, че е кой знае колко. Написах го само като експеримент. Но някак все ме тегли към неща с продължение. Сега си ме човърка, пустото осветление! Какво ли е видял човекът/призракът, когато го е включил? Може и да разберем някога. Краищата заглавия са ми запазена марка. Ш-т, да не чуят тези, които искат да съм само епигон, ще се ядосат 😀. Може би ще "Следва подражание"?
  • Оригинално. Поздрави, Мария.
  • Благодаря, може и да го продължа някога. Прелетя ми през ума нещо от рода на - призракът пък има книга с разкази на ужасите с главни герои хора. Не е много оригинално, може да измисля и нещо друго. Но се насъбраха доста неща за продължаване. В момента чета за следващата част на "СО-вид". Това е най-трудоемкото писане и не искам много да изоставам.
  • Хареса ми заигравката - кой за кого е ужас
    Ще ми е интересно ако има продължение.
  • Идеи у мен бол, Силвия. И понеже не знам какво да ги правя, замервам с тях другите 😀. Ей на, сега трябва да измислям и разказ "Осветление". Кой ме дърпа за езика? Имам и едно заглавие, което още не знам какво да го правя - "Мъжът и жената взаимно", ще трябва да скалъпя нещо и да го пришия. Ама дорде сколасам, някой ще ме замери с него, не заради друго, а защото ми липсват идеи и не мога нищо сама да си ги измисля. Пък и изпълнението... А, сетих се защо! Защото човек нищо не трябва да върши сам, трябва да чака всичко наготово, иначе е горделивец. Аз все още се колебая какво предпочитам да съм - горделива или мързелива, нали съм си още и неориентирана! Ама каквато и да съм, все някой ще е недоволен, т.е., пак ще е недоволен, така че... Хора, свиркайте си и пишете, ако се намери някой да ви прочете, благодарете! Това е. А да, благодаря! 😀

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...