Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
После се загърнах с призрачното одеяло, в което ме бяха задушили в същото това легло точно преди сто години и заспах безметежен и блажен сън на литературна фикция.
Човекът под леглото се събуди. Книгата с разкази на ужаса се въргаляше по пода, заедно с угасналото фенерче. Откъм леглото се чу странен шум. Човекът се надигна, погледна нагоре и изпищя.
/Следва осветление/