Краят на пътя
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от звукът за слепите, но никога зеленото. Чакаха търпеливо като през цялото това време си вършеха всекидневните задължения подкрепяни от своите слуги. Чакаха мълчаливо. Чакаха лично те понеже нямаше право редът да бъде пазен от техните поданици. Щастието беше категорично и изискваше жертви.
Съдбата на Отмъщението ликуваше в собственото си мъчение. Той беше най-отпред наперен и строг. Беше свикнал да е първи! Винаги готов и винаги на ход.
Съдбата на Любовта беше прегърбена и изнемощяла. Сестра ù Надежда я придържаше и бършеше сълзите ù. Любовта лесно се разстройваше. Изцяло всичко се дължеше на Суета, която тровеше Любовта като се беше внедрила сред свитата ù по заръка на Омраза. Тя беше една от ...