Краят на пътя

На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от звукът за слепите, но никога зеленото. Чакаха търпеливо като през цялото това време си вършеха всекидневните задължения подкрепяни от своите слуги. Чакаха мълчаливо. Чакаха лично те понеже нямаше право редът да бъде пазен от техните поданици. Щастието беше категорично и изискваше жертви.

Съдбата на Отмъщението ликуваше в собственото си мъчение. Той беше най-отпред наперен и строг. Беше свикнал да е първи! Винаги готов и винаги на ход.

Съдбата на Любовта беше прегърбена и изнемощяла. Сестра ù Надежда я придържаше и бършеше сълзите ù. Любовта лесно се разстройваше. Изцяло всичко се дължеше на Суета, която тровеше Любовта като се беше внедрила сред свитата ù по заръка на Омраза. Тя беше една от трите ù верни слуги, но предрешена като Радостта, на която отне живота се бе домогнала до покоите на Любовта.

Съдбата на Омразата изглеждаше умопомрачително! В новите си одежди специално избрани от многото подаръци за случая от двете ù предани слуги Злоба и Завист. И макар да бяха свикнали всички да я виждат с трима подчинени, никой и за миг не се усъмни или запита къде е Суета...

Съдбата на Справедливостта беше одрипан и измършавял. Тъкмо когато се нареди последен след всички, се бе завърнал от поредната битка. Воювал години наред без да спре и без резултат. Беше изгубил за пореден път. Честта му бе отнета. Смачкан, окаян и бос чакаше пред светофара и се молеше да дойде редът му преди следващата битка.

Всички чакаха без да влизат в контакт по между си.

Внезапно портите започнаха да се разтварят пред тях и едновременно с това светофарът светна в зелено.Пазителите на порталите на Щастието заеха своите места опасани с оръжия и всеки с по едно копие в ръце. Най-старшият излезе по-напред и извика:

  - Който чака най-отдавна е първи и нека говори!

Омразата започна да маха с ръце и с писклив глас занарежда:

  - Аз съм трета по ред, но работата ми е много натоварена. Пропуснах доста срещи!Слугите ми не смогват вече и трябва да мина първа, за да мога да се върна в кралството си!

Пазителят все едно нищо не чул извика отново:

    - Който чака най-отдавна е първи и нека говори!

    - Но,Пазителю... - възкликна Омраза.

    - Няма никакво НО, Омразо - още неизчакал да довърши, пазителят пресече думите ù - ако въобще искаш да бъдеш изслушана този път, а не след още 900 години, ще мълчиш. И пак не е гаранция, че след това твое хленчене ще запазим мястото ти и ще те оставим да говориш!

Омраза приклекна уж да покаже смирение, но извърна глава и с ехидна усмивка намигна на слугите си. Мислеше си колко е велика и въпреки че не успя да мине по-напред, поне не си замълча и показа колко е устата.

Пазителят отново извика:

    - Който чака най-отдавна е първи и нека говори!

Тогава се обади Отмъщение. Заяви гласно, че когато е пристигнал дори Любовта я е нямало и като си тръгне пак няма да я има.

Пазителите попитаха дружно:

  - С какви въпроси и молби идваш пред светофара на Щастието?

  - Искам единствено да попитам и чакам толкова стотици години, само за да разбера как да направя хората по-щастливи след отмъщението? Мислех си, че отмъщенията им трябва да са по жестоки и задължително с тежки последици и жертви, за да изпитат истинско щастие - заяви твърдо той.

Пазителите не продумаха. Най-старшият извика:

  - Следващият!

  - Чакайте, чакайте, а моят отговор?! Или не вие, а Щастието ще ми отговори...?! -запелтечи Отмъщението.

Пазителите все едно нищо не чули отново в един глас:

    - Следващият!

На ред беше Любовта,но тя направи знак на сестра си да се приведе до нея и ù прошепна нещо в ухото. Надежда се изправи, обърна се към Пазителите и каза:

 -  Уважаеми Пазители на порталите на Щастието, сестра ми е уморена до болка и иска да отстъпи своето място на Справедливост. За нея няма проблем да изчака понеже ù трябват нови сили, за да може да говори. В момента въздухът не ù достига...

  - Разбрано! - заявиха дружно те.

Справедливостта мина по напред, доближи се до Любовта помилва я по главата и рече:

  - Благодаря от цялата си душа на Любовта за огромната подкрепа спрямо мен! Дори сега предпочита аз да съм преди нея. Не ме разбирайте погрешно, но не мога да приема този жест. Просто така стоят нещата за мен. Неин ред е и има право след дългото чакане да ù дадете шанс, да я изслушате макар и да изчаквате да си почива по-дълго между изреченията.

Всичко утихна. Настъпи няколкоминутно мълчание. Пазителите на порталите на Щастието се спогледаха, оттеглиха се назад, събраха се в кръг и започнаха да коментират. Накрая най-старшият отново зае по предна позиция и обяви:

  - Всички Вие, вездесъщи Съдби движещи Вселените и играещи своята игра без значение от Живот и Смърт сте тук с един и същи въпрос. Да, така е! Всички искате да знаете отговора на въпроса, който зададе Отмъщението. Или по-точно да си зададете въпроса и да получите отговора, който искате. Отговорът, който твърдо сте убедени, че знаете и е правилен. Нека ви кажа, че грешите понеже аз съм Истината. Първо минавате през мен по пътя към Щастието, който е самият финал на кръстовището. В началото попитах: ”Който чака най-отдавна е първи и нека говори!”, но никой не ме разбра. Нямах предвид реда. - пое глътка въздух и продължи.

   - Ти, Омразо, омерзена и подла, веднага се надигна и не се стърпя да разпилееш от покварата си върху нас. Нямаше как да знаеш обаче кои са Пазителите и че нямаш власт над тях. Няма и да разбереш! Ти си сляпа колкото е Любовта, която тровиш с помощта на Суетата. Извършихте убийство, което ще ви струва всичко. Радостта я няма! Интригата и Лъжата, които също ти се кланят, движат кралството ти и се къпят във водопада на Тъгата без да осъзнават колко сте обречени! Пагубни са действията ви, пагубни ще бъдат и последиците за вас. Има много Добродетели, Воини и Пазители като нас, които търпеливо чакат момента на възмездието. Единственото нещо, което ти се опря беше голямото его на Отмъщение и затова играете в различни отбори. Той е грандоман и за жалост елементарно простодушен, жалък и свършен.

Отмъщението се изкашля, отстъпи назад и се опита да се измъкне и да си тръгне, но Истина изкрещя:

  - Стой където беше и да не си помръднал и милиметър! - след което продължи:

  - Нека да бъде кристално ясно. Това не е съд и не съдим никой. Не сочим с пръст лъжите ви и покварата, която тегне, а само говорим истината. Ти, Справедливост, колкото и високо да стоиш спрямо тези двамата и останалите покрай тях също нямаш право на глас. Ежедневната ти борба не води до нищо хубаво както за теб, така и за всички останали. Когато разбереш, че нещата не се променят по начина по който някой си мислят, ще имаш отговора.

Отговрът е един и този, който чака най-отдавна единствен не пророни нито дума, нито звук. Тази изтерзана, до болка издълбана душа Любовта носи отговора в себе си. Тя чака тихо и мълчаливо не само времето пред светофара, а цялото време отвъд Галактиките и всички подобни понятия познати на човечеството. Тя едвам дишаща и все пак в прилично състояние благодарение на Надеждата е първата, която трябваше да говори и да зададе въпроса изтърсен нагло от Отмъщението. Тогава Щастието щеше да се покаже пред вас в целия си блясък и да ви озари макар и недостойни за него. Сега... Сега ли?! Никога няма да се срещнете с него! Дори най-нищожният човечец ще има честта да го познава, но не и вие.

Истината беше директен и категоричен. Никой не опита дори за миг да го прекъсне. Той стоеше високо и размахвайки копието с лявата си ръка заключи:  

   - Уважаеми Съдби. Питате се, защо Щастието би се появило единствено след думите на Любовта?! Щом се питате, е лошо! Това показва колко далеч сте от Истината и Щастието. Какво правите тук? Какво си въобразявахте? Нима времето ви не е ценно за губене?!

Щастието има нужда от Любов! Щастието е това или по точно Любовта е Щастие!Любовта е всичко! Никой от хората, които се кланят на Омразата и Отмъщението няма да изпитат Щастие! НИКОГА! Справедливостта е друго. Ако не е заслепена от Омраза или продиктувана от Отмъщение, а водена от Любов, тогава ще успее!Любовта има отговора в себе си! Тя го притежава! Тя е краят на пътя и единствена ще се срещне с Щастието!

Отмъщение и Омраза бяха навели глави. От лукавата физиономия на Омраза нямаше и помен. Пазителите на порталите на Щастието им направиха знак да си ходят. Следвани от Злоба и Завист те се отдалечиха от светофара и поеха по прашния път, един от четирите водещи до кръстовището.

Справедливостта ликуваше от факта, че Любовта я въвеждаха през портите по пътя към Щастието! Той се запозна с Него без да го беше видял. Светофарът започна да мига в жълто.

При срещата си с Щастието, Любовта щеше да възвърне силите си и да стане непобедима. Щастието щеше да е пълно при наличието на Любовта до себе си. Светофарът на кръстовището щеше да смени жълтото с червено както и със звукът за слепите, но не и със зелено. Кой знае?! Може би много скоро там щеше да свети само зеленото. Нямаше да са нужни стотици години за това.

Едно беше сигурно, светофарът очакваше наредени хора, жадуващи Щастие, продиктувано от Любов!

                                                                                                                                       Ke.Vi