Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години.
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсънието. Тръгнах на сляпо в тъмното, всички спяха, затова се опитвах да съм тиха. Намерих кухнята след дълго опипване на стените. Прерових шкафчетата и извадих два предмета, които наподобяваха кибрит и свещ. Драснах една клечка, която забуча и за първите си мигове живот направи голямо бум, вулкан от светлина и искри, които се приземиха на пода. Фитилчето започна да гори равномерно. В началото беше лекичко, плахо и грациозно, а след миг се прероди в голямо и красиво пламъче. Върнах се в стаята си, където сестра ми спеше дълбоко. Всичко бе тъмно и нищо не се виждаше освен звездите, надничащи от прозореца и царствената светлина, която седеше гордо изправена в ръката ми. Оставих свещта на нощното ...