Кристалният затвор - Пламъчето

Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години. 

     Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсънието. Тръгнах на сляпо в тъмното, всички спяха, затова се опитвах да съм тиха. Намерих кухнята след дълго опипване на стените. Прерових шкафчетата и извадих два предмета, които наподобяваха кибрит и свещ. Драснах една клечка, която забуча и за първите си мигове живот направи голямо бум, вулкан от светлина и искри, които се приземиха на пода. Фитилчето започна да гори равномерно. В началото беше лекичко, плахо и грациозно, а след миг се прероди в голямо и красиво пламъче. Върнах се в стаята си, където сестра ми спеше дълбоко. Всичко бе тъмно и нищо не се виждаше освен звездите, надничащи от прозореца и царствената светлина, която седеше гордо изправена в ръката ми. Оставих свещта на нощното шкафче, след което легнах на леглото си, обърнах се към огънчето и изпразних главата си от всякакви мисли. Моментът беше божествен. Пламъчето ме успокояваше с топлината, която излъчваше и приятният мек оранжев цвят. Цареше гробна тишина, а главата ми празна като душата на дявола, спокойно лежеше и си почиваше на дантелената синя възглавничка. Скоро замириса на восък, а свещта като човек на възраст стремглаво започна да се смалява. Пламъчето танцуваше в тъмнината и образуваше светло кръгче с радиус около половин метър, което погледнато от полузаспал човек като мен приличаше на забравеният ореол на ангелчето, което е дошло да ме приспи. Ставаше все по-трудно да държа очите си отворени и не съм забелязала кога съм се предала. Озовах се в задимена и задушна голяма стая. До стените и в ъглите имаше мръсни дървени маси с преполовени или празни халби бира и беднооблечени различни хора със светещи очи, зяпащи ме. Нормално бе като се замисля. Погледнах се и забелязах, че съм облечена в пищна червена рокля с златисто по ръбчетата на ръкавите и цялата в накити. Косата ми бе рошава, явно преди да дойда в тази кръчма съм бягала или бързала. Блед и русоляв мъж с едноседмична брада държеше ръката ми и се усмихваше. Познах табардът му, бе рицар тамплиер, имаше червен поизцапан кръст на бял фон и ножница, в която имаше меч с пробляскваща златна дръжка. Сините му очи бяха по-красиви от нощното небе и по-дълбоки от Марианската падина. Доста се различавахме на фона на бедните хора с по една изцапана риза и кърпени панталони. Явно не бях от селяните, може би бях някаква важна особа. Рицарят се провикна:
- Защо спряхте да свирите и ни гледате като грешни дяволи? По една бира за всеки от мен и нека музиката не спира тази нощ!
     След това му изказване последва радостен вик от всеки един мъж в стаята. Музиката продължи да свири, а той с голяма бързина ме целуна и ме задърпа към бара. 
- На бас, че в двореца никога няма да са ви сервирали такова – каза с широка усмивка той. За рицар и мъж, който си изкарва хляба с кръв, имаше твърде много зъби.
- Какво е това? – зачудих се и посочих странната субстанция, която собственика ни бе налял в две халби.
- Бира, специална бира. Пийте колкото пожелаете, още нищо не сте видели. Ще ви покажа как по-простите хора се забавляваме всяка вечер. 
     Излоках набързо две големи глътки от непознатата течност и едвам не загубих съзнание.
- Много е силно! – изкрещях аз, нямаше друг начин да ме чуе от данданията, която създаваха музикантите. 
- Знам! – каза той с дяволита усмивка – Любимата ми е! Готова ли сте за забавата?
     След това ме хвана за ръката отново и ме задърпа към средата на стаята, където имаше още няколко двойки. Бях танцувала в замъка много пъти, но нито един танц не наподобяваше този. Той бе страшно енергичен и жизнерадостен. Рицарят пусна китката ми и ме хвана под ръка така, че двата ни лакътя се заключиха един за друг. След това започна да се върти в една посока с лек подскок на всеки 3-4 секунди. Скоро схванах ритъма и започнах да го повтарям. Сигурно тропотът от крака се чуваше на километри. Той бе толкова радостен и припкаше около мен като зайче, неотделяйки очи от лицето ми. Роклята ми сякаш танцуваше свой отделен танц и се вееше около мен като тънка трева в силен вятър. Моят рицар поспря за малко и ме поведе към бара. Изморен от последният танц изпи половината бира на екс и ме попита дали си прекарвам добре. Не му отговорих, просто допих питието си, счупих чашата в пода и го целунах. Кръвта ми бе закипяла и най после след толкова много време се чувствах наистина жива и млада, почувствах как сърцето ми туптеше все по-често, а адреналинът разтягаше вените ми от голямото си количество. Той ме вдигна на ръце и ме притисна силно до себе си. След което вече бях готова да направя всичко. Взех пример от една друга „деликатна” дама, забързах се към една маса и с малко помощ от близкостоящите пияндета се качих отгоре A. Погледнах другото момиче и направих стойка като нейната, вдигнах роклята си до коленете, колкото и да ме бе срам и започнах да попивам всяка нейна стъпка и да я повтарям с краката си. Всичко това наподобяваше шотландски танц и беше изключително забавно. Всички започнаха да ме гледат и да пляскат в ритъм с музиката, която забързваше темпото, сякаш да изпита бързината ми. Очите на моя рицар засияха, той най-искрено се забавляваше. Танцът свърши и всички започнаха да ръкопляскат и да подсвиркват енергично. Изморих се, загубих контрол над тялото си, залитнах от масата и паднах право в ръцете му. Никога преди не бях присъствала на такава забава. Кулминацията на събиранията в замъка беше, когато се сипваше виното и някой старец започваше да разказва истории от младините си, които сме чували хиляди пъти. Казах на рицаря, че трябва по-често да ме води на забавления извън стените на замъка, а той се усмихна и ме сложи да седна. Чух тропот от коне, последван от острият звук на мечове, изваждани от ножниците си.
- Открили са ни! – каза рицарят с известна доза страх и много притеснение. Той хвана ръката ми и ме поведе към задният вход на кръчмата, където ме качи на коня си и тръгнахме забързани към замъка. 
     Сигурно гледката е била потресаващо забавна отстрани, когато пристигнахме. Пияна, разчорлена и пееща дама се изкачва по растения, растящи на стената, за да стигне до стаята си, следвана от разтревожен рицар, побутващ я отзад и шепнещ „по-бързо и по-тихо...”. Всичко приключи с нас двамата в стаята, кискащи се и прегръщайки се: „Чакайте да се прибере отговорника на охраната и да ви завари спокойно спяща в стаята ви, противно на всички обвинения!”. Очите му блестяха и придаваха едно много приятно и топло усещане в душата ми. Той се готвеше да си тръгва, когато се събудих. Тоест сестра ми ме събуди, радостна и пълна с енергия. Искаше да ходим на кино и ми сервира, че имам половин час да се оправя. Щеше да е лесно, след този красив сън и приятното чувство, което бе оставила стопилата се свещичка.

2009 година