yllona
36 el resultado
Цял ден прекарах в гората, само аз и моята самота. Взирах се в млечно-синьото небе и мечтаех света да спре да се върти така бясно. Скитник в душата, скитник и в реалността. Малък ручей ми нашепваше тихичка песен и тайно ме превърна в маг. Окрилен от тази небивала магия, седнах на една поляна и зарея ...
195
1
2
В свят, където разполагаме с неограничено знание и безкраен поток от информация, купища книги, стойностни филми, красива музика и мъдри същества; В свят, където хора стъпват на други планети и изпращат сигнали из далечни галактики, където науката процъфтява, където всичко има пленително и логично об ...
434
4
Шепот от пепелта
Шепна ти тихо, за да ме чуеш. За шумния ми плач си доказал, че си глух. Оставям те. Сбогом. От твоята любов боли. Спрях да броя безсънните нощи, в които бълнувам и се въртя в леглото, докато визуализирам теб и твоите ръце. Представям си как ги протягаш към мен и крещиш моето име. Ис ...
Шепна ти тихо, за да ме чуеш. За шумния ми плач си доказал, че си глух. Оставям те. Сбогом. От твоята любов боли. Спрях да броя безсънните нощи, в които бълнувам и се въртя в леглото, докато визуализирам теб и твоите ръце. Представям си как ги протягаш към мен и крещиш моето име. Ис ...
378
Пролетна рапсодия*
* Рапсодия, от гръцки: rhápto - съставям и odé – песен. Музикална творба в една част. Епизодична, но и цялостна. Свободна структура. Много настроения и тоналности. Пъстро. Спонтанно вдъхновение. Почти като импровизация.
Пролетта е безвремие, сякаш е дошъл края на всички студове и ...
* Рапсодия, от гръцки: rhápto - съставям и odé – песен. Музикална творба в една част. Епизодична, но и цялостна. Свободна структура. Много настроения и тоналности. Пъстро. Спонтанно вдъхновение. Почти като импровизация.
Пролетта е безвремие, сякаш е дошъл края на всички студове и ...
176
1
Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
384
2
Любовна азбука
Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.
Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каз ...
Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.
Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каз ...
491
9
Една нощ (тази на 21 юни) гората празнувала. Насред шеметно високите ели, просмукани с мрак, се отваряла поляна с правилна форма, напреки на която лежал стволът на дърво, паднало преди бог знае колко години, с вече ошмулени вейки и клони.
Там именно се състояло и празничното събиране. В него всъщнос ...
Там именно се състояло и празничното събиране. В него всъщнос ...
238
1
Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...
337
Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
351
Няма сън
Твоята възглавница празна до мен стои,
мирише на теб,
а нощната лампа злобно блести.
С бялата си светлина ме заслепява, ...
Твоята възглавница празна до мен стои,
мирише на теб,
а нощната лампа злобно блести.
С бялата си светлина ме заслепява, ...
204
Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение ...
Всички го съветваха да не иска повишение ...
706
1
2
Глава 7
Така сладко бях отплувал в мисли за миналото, че не осъзнавах напълно какво правя. Имаше една част от мен, която много искаше да види онези успокояващи искри, онзи нежен огън, който действаше като мехлем за душата ми. Исках да се потопя в оранжевите краски на красивия пожар, да целувам жълти ...
Така сладко бях отплувал в мисли за миналото, че не осъзнавах напълно какво правя. Имаше една част от мен, която много искаше да види онези успокояващи искри, онзи нежен огън, който действаше като мехлем за душата ми. Исках да се потопя в оранжевите краски на красивия пожар, да целувам жълти ...
298
Буря се вихри, трещя, вилня,
цяла нощ силен дъжд валеше.
Пчеличка жужи поема на сутринта,
старата липа отпред, свежа беше.
Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци ...
цяла нощ силен дъжд валеше.
Пчеличка жужи поема на сутринта,
старата липа отпред, свежа беше.
Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци ...
189
Шест часа сутринта.
Ранно лято.
Срамежливо слънце гони нощта.
Лек дъждец и аромат на мокър камък.
Жадната земя пие вода. ...
Ранно лято.
Срамежливо слънце гони нощта.
Лек дъждец и аромат на мокър камък.
Жадната земя пие вода. ...
263
Глава 6
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...
331
2
Глава 5
Пред очите ни, на няколко стотин метра под нас, имаше симпатично подобие на плажна ивица, по-дълга от всяка друга, която бях виждала през живота си. Пясъкът беше тъмно кафяв и много ситен, като брашно, а морето, чиито краища потъваха в хоризонта и не се виждаха, беше с един леко лилав отенък ...
Пред очите ни, на няколко стотин метра под нас, имаше симпатично подобие на плажна ивица, по-дълга от всяка друга, която бях виждала през живота си. Пясъкът беше тъмно кафяв и много ситен, като брашно, а морето, чиито краища потъваха в хоризонта и не се виждаха, беше с един леко лилав отенък ...
463
3
Влизам тихо в съня ти, с малки стъпчици в мрежести чорапи. Лека, почти като вятъра, който полюшва тънкото перде и ловка като грациозно животно. Непрогледният мрак, който те обгръща е така плътен, че едва успявам да намеря леглото с карамеления балдахин. Обвивам шията ти с тънки пръсти и искам да сти ...
241
1
Когато се сгуша в теб ...потъвам. Като в мека възглавница. Като лъжичка в буркан мед. Като камъче, цопнало в морето.
И се разтапям. Като кубче захар в чаша чай. Като масло в шоколад на пара. Като сладолед на слънце.
И се изчервявам. Като ученичка с първото гадже. Като зряла ябълка. Като целуната от ...
И се разтапям. Като кубче захар в чаша чай. Като масло в шоколад на пара. Като сладолед на слънце.
И се изчервявам. Като ученичка с първото гадже. Като зряла ябълка. Като целуната от ...
305
1
3
Ухая на портокал и масло. И надежда. Аз съм онази, която шепне в дългите зимни нощи и разказва приказката на Чарлз Дикенс. Заради мен ще станеш сутринта, много рано. Ще разбиеш яйца със захар, ще добавиш брашно и ще омесиш най-вкусното тесто, а аз ще изляза по терлички от стаята, ръсейки трошици от ...
1127
5
7
Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...
507
2
6
Глава 4
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше ...
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше ...
383
Дребни прашинки се носят грациозно във въздуха, блещукащи на светлината от запалената ароматна свещ. В тъмната стая ухае на завехнали рози от онзи голям букет върху масичката за кафе. Изсъхнало розово листенце се откъсва плахо и полита надолу към прашния под, донасяйки далечни спомени и меланхолия. ...
332
1
3
Часовникът спря. Изведнъж. Времето прекъсна своята безкрайна нишка, а въздуха застина в една статична позиция. Той пристъпи плахо към регистратурата и се почеса стеснително по тила, докато чакаше някой да дойде.
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ход ...
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ход ...
333
1
Глава 3
В протокола не пишеше нищо за ситуацията, в която не можеш да влезеш в базата, затова се наложи да мислим бързо и логично. Щом екрана не работи, значи или е повреден, или към него не се подава ток.
Дали имаше шанс някой да го е повредил? По данни, подадени от космическата агенция, и написани ...
В протокола не пишеше нищо за ситуацията, в която не можеш да влезеш в базата, затова се наложи да мислим бързо и логично. Щом екрана не работи, значи или е повреден, или към него не се подава ток.
Дали имаше шанс някой да го е повредил? По данни, подадени от космическата агенция, и написани ...
392
Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години.
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...
264
От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, кои ...
298
1
2
Глава 2
Наближаваше часа ни на влизане в атмосферата на Глиез 581с. Бяхме инструктирани точно осем минути преди това събитие да седнем на специални седалки в индивидуални капсули, да затворим люковете и да се опашим с всички възможни колани, а за десерт – да си сложим кислородните маски. Влизането в ...
Наближаваше часа ни на влизане в атмосферата на Глиез 581с. Бяхме инструктирани точно осем минути преди това събитие да седнем на специални седалки в индивидуални капсули, да затворим люковете и да се опашим с всички възможни колани, а за десерт – да си сложим кислородните маски. Влизането в ...
1009
4
- Не ставай смешен, това е нелепо! Как ще правиш такива неща? Зима е! – майка ми не спираше да повтаря, докато грижливо вадеше горещия кекс от чисто новата ни печка Раховец.
- Майко, решил съм го. Не можеш да ме разубедиш. Вчера изпрах старата носия на дядо, дано да изсъхне до Йордановден, че не ост ...
- Майко, решил съм го. Не можеш да ме разубедиш. Вчера изпрах старата носия на дядо, дано да изсъхне до Йордановден, че не ост ...
1047
3
20
Глава 1
Преди много обичах залезите. Живеех за тях. Нямах търпение да стане късен следобед и Слънцето да започне нежно да потапя златистите си коси в розова пудра, преминавайки от ярки цитринови нотки към дълбоки карнеолени краски. Не пропусках да отправя глава нагоре всеки ден, винаги между 17 и 18 ...
Преди много обичах залезите. Живеех за тях. Нямах търпение да стане късен следобед и Слънцето да започне нежно да потапя златистите си коси в розова пудра, преминавайки от ярки цитринови нотки към дълбоки карнеолени краски. Не пропусках да отправя глава нагоре всеки ден, винаги между 17 и 18 ...
472
1
От няколко дни на дървения рафт стои буркан с оцет, прах от стрити еленски рога и оризово брашно. Подготвила съм и малко пепел от огнището за оформяне на руни по тялото ми и около магическия защитен кръг. В торбата прибирам любимия ми череп от гълъб, който грижливо пазя от години. Той ще ми трябва, ...
301
7
Тази нощ е красива като аметист. Август месец долетя на крилете на лятото преди няколко дни. Силният топъл вятър в клоните на заспалите дървета нашепва, че все пак иде есен. Ароматът на нежният чай лайка, мед и ванилия се носи из въздуха като някоя лежерна едра дама, съблазняваща сетивата ми. Навън ...
302
2
Чувах думи в далечината през затворените си очи. Вече не ме беше страх от нищо. Тялото ми лежеше неподвижно и спокойно на мекото кресло в кабинета на Лечителя, където в последните няколко месеца със сълзи, труд и работа успях да преодолея много от фобиите и страховете си. Потъвах все по-дълбоко с вс ...
495
4
2
От много време съм влюбена в теб и ти го знаеш. Не съм казвала на никой друг и винаги се държа сякаш си ми безразличен, но пред теб не се крия. Обичам те. И ти го знаеш. Колко пъти пренебрегвах своите приятели, задълженията и задачите си, дори семейството, само и само да прекарам няколко часа с теб. ...
388
2
4
Сънувам ли? Не зная, но съм там. А била ли съм там някога? Не зная, но съм тук. Усещам богатия аромат на подправки във въздуха. Кориандър, резене, черен пипер, кардамон... На носа му тежи, но веднага щом осъзнавам мириса, на душата ми й става леко. Оглеждам се, а стените са оранжеви, в цвета на дъха ...
527
3
9
По цяла нощ слушам безмилостния пустинен вятър по малкото прозорче на стаята, в която спя с другите ми четири сестри. Наоколо няма дървета и друга природа, нито високи сгради, които да спират бесните танци на ветровете от Сахара. Завивам се през глава, защото температурите след полунощ падат, ала пр ...
544
2
4
В главата ми винаги е съществувал един утопичен момент, сякаш спомен, но плод на въображението ми. Една сцена, която предизвиква в мен блаженство и прилив на топлина по цялото ми тяло. Може би това се е случвало в минал живот, който се е запечатал в съзнанието ми още от момента, в който съм била зач ...
917
2
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
