Крушение – Втора част
Произведение от няколко части към първа част
2.Войната е Дяволско изчадие.
Господ гледа и страда със своите чеда, опиянени от жажда за власт, ламтеж за слава, пари и горчивите спомени за минало величие.
Историята е сурова наставница, която сънува мъст. Но това е похищение за многострадални, често невинни, но въвлечени от опиянението да повторят величието на предците си...
През онези трескави години светът отново заживя с идеалите на миналото.
Но кой може да обуздае беззаконието на несправедливостта?
Кой може да предвиди събития и дати в живота на един човек, който е закърмен с идеалите, потъпквани пет века на Балканите от една феодална система, която налагаше Османската империя, разпростряла се на три континента?
Времето е жив организъм, който не търпи туморите на мракобесието в което живяха народите под суровата сянка на Падишаха!
Нови идеи за свобода раждаха борби в просветените умове на човешкото развитие.
След почти хиляда години; и загубата на Светите места, християнството търсеше повсеместен реванш...
Пример бе Русия.
Тя претърпя няколко нашествия преди да се оформи като държава. Кой преди това не кръстосваше необозримата северна пустош, безкрайните степи и планинските вериги на тази изстрадала земя...
След като ислямът опита и завладя Иберия, той получи отпор от християнските рицари на легендарния Роланд; после пък на Католическите Крале на Испания, за да бъде изтласкан от Валенсия и Андалусия.
Но докато Патриаршията в Константинопол и Римският Ватикан умуваха в раздори: колко дявола (а, може би ангела?!) може да живеят върху върха на една игла... Династията на Османите завладя византийските провинции и Константинопол остана самотен остров сред завладените земи.
Император Михаил Осми Палеолог остана в историята като последен владетел на хилядолетната Източна Римска империя, който имаше сила и мощ да се противопостави, но той беше зает да воюва на Запад с католическа Европа и Ватиканът го анатемоса!
В същото време църковните схизми окончателно разделиха християнския свят.
Мощен фактор и противотежест на Балканите преди да се раздели на две царства и няколко деспотства - България загуби независимостта си на няколко пъти.
Цар Иван Шишман прие покровителството на турския султан, благодарение на сестра си Княгиня Тамара (Мара), овдовяла за беда, която стана част от харема на Мурад в Одрин, тогава столица на Османите...
Константинопол падна през летните месеци на 1453 г., благодарение на огромните топове, които на няколко места разрушиха външната страна на хилядолетната крепост, създадени от унгарски изобретатели, които срещу заплащане са предлагали оръдията и на Императора, но той отказал, защото разчитал на Божията подкрепа... И Божиите наместници не са безгрешни!Този млад Император е Константин Единадесети Палеолог,загинал на 29май 1453г.Тогава Султан Мехмед Втори превзема Константинопол и Династията на Османите става най-голямата империя в света.
Мрак, кървав мрак владее Европа през тези столетия! Толкова непомерен мрак, че при Сюлейман, останал с прозвището Великолепния,османците едва не превзели Виена...
След повече от петстотин години Българското Царство, Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Кралство Черна гора, недоволни от Великите сили и Берлинския договор се обединяват в името на християнството да възстановят статуквото от преди пет века на Балканите и да изтласкат "болния човек" натам, откъдето е дошъл.
Балканските владетели искаха да си върнат земите и влиянието в Европа и света.
Русия негласно подкрепяше християнството на тези народи, но искаше да влияе и върху политическите им амбиции. Тя щеше да се яви като арбитър след военната кампания срещу Османска Турция.
Следва продължение...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
