КУКЛИ ПРЕЗ НОЩТА

  Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки.  Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.

   Един ден в магазина влезе млад мъж, среден на ръст, с тъмно руса къдрава коса и светлосини очи. Погледът му се спря на една от куклите и той помоли продавачката да му я даде.

-Тя е най- скъпата, каза жената. Мъжът изобщо не й изглеждаше на заможен. По това време хората бяха бедни и почти никога нямаха пари, нито желание  да купят играчки на децата си.

- Няма значение, каза мъжът, тя е за дъщеря ми, защото вече  стана на четири години, а още няма кукла.

  И той извади парите от джоба си и плати. Куклата беше наистина красива , но не повече от дъщеря му, мислеше си той.

  Така си представях , много по- късно, денят , когато моят баща  беше купил първата ми кукла...

  Внучката на сестра ми, която е героиня на много мои приказки под псевдонима Русалия, а в действителност си е Роси, казала на майка си, че няма да слуша през деня, за да сънува кошмари  и да се събуди през нощта. Чудя се от кого пък ли е разбрала, че който не слуша, сънува кошмари? Когато баща й беше малък, не искаше да яде месо по същата причина , не знам и той от кого го беше чул, май от неговия баща. Изобщо, въпросът с кошмарите винаги е стоял пред племенниците ми, особено бащата на Роси, чичо й е далеч по- трезвомислещ и си хапва месо и вечер, без никакви угризения и страхове.

  Само че причината Роси да иска да се събуди,  няма нищо общо с храненето, макар  че и тя не е много месоядна. Просто искала да види дали куклата й оживява през нощта. Не знам защо е решила, че има такава възможност, може да  го е чула от някоя приказка, а може и да го е сънувала. Дете на пет години може и да не различава много съня от действителността.

  Интересното  е, че и аз имах такива изживявания  някога. Когато бях на четири години, както вече Стана ясно, получих първата си кукла. Тя може би беше и първата купена кукла от магазин за цялото  село или поне аз не знаех друго дете да има такава. Баща ми я донесе от някъде, вероятно от Пловдив, той обичаше тоя град и ако беше решил да купи нещо красиво, непременно би го купил оттам. Пак той я нарече Дора. Преди това майка ми беше направила една от парцали, с изрисувани с химически молив очи, нос, вежди и уста. Наричах я Тата, нещо като кака, но тогава не можех да произнасям звука „К“ в началото на думите. Кака, защото познавах само големи момичета, които си ми бяха каки.

  Както и да е, кой като мене, Дора беше красавица  с нарисувани сини очи и малка червена устица, с ръце с пръсти на всяка,  и нарисувана коса с боя. Имаше си рокля и обувки на краката! Според мене, имаше всичко, за да бъде едно истинско живо дете. Забравих да спомена, че тогава още сестра ми не беше родена и аз си играех най- вече с по- големите съседски момичета, които наричах каки.

  И ето, че я сънувах! Сънувах, че се събуждам посред нощ, а Дора се разхожда из стаята. Все така мъничка си е, не говори, само се разхожда! Не си спомням дали наистина се събудих тая нощ, но тоя сън така си остана запечатан в паметта ми за цял живот.

   Много по- късно вече имаше и ходещи, и говорещи кукли, отваряха очи, плачеха като бебета...Не роботи, с каквито сега си играят всички момчета. Но си бяха кукли и от тях не се очакваше да оживеят в някакъв детски сън.

  Но времената се менят и Стивън Кинг доста е допринесъл за това. Майката на Роси, която е голям негов фен, направи асосиация с неговите зловещи кукли и се закани да изхвърли куклата на Роси за да не оживее някак си!  Дано да не го направи, зная я тая кукла, няма нищо общо с далечната си подобна от романите на Кинг.

  Има и друго, за мене куклите са били винаги ценни, дори ми става мъчно, когато видя някоя , изхвърлена на боклука. Дали все още подсъзнателно пазя някаква надежда, че все някога те оживяват  в очарователния свят на малките си собственици , но те никога не ги виждат?

  Не знам защо, но все повече ми се иска да се събудя посред нощ, на старото си детско легло, а в стаята да се разхожда моята Дора...