Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, среден на ръст, с тъмно руса къдрава коса и светлосини очи. Погледът му се спря на една от куклите и той помоли продавачката да му я даде.
-Тя е най- скъпата, каза жената. Мъжът изобщо не й изглеждаше на заможен. По това време хората бяха бедни и почти никога нямаха пари, нито желание да купят играчки на децата си.
- Няма значение, каза мъжът, тя е за дъщеря ми, защото вече стана на четири години, а още няма кукла.
И той извади парите от джоба си и плати. Куклата беше наистина красива , но не повече от дъщеря му, мислеше си той.
Така си представях , много по- късно, денят , когато моят баща беше купил първата ми кукла...
Внучката на сестра ми, която е героиня на много мои приказки под псевдон ...