– Ти слушаш ли музика?
– Да... но нямам радио в колата, откраднаха го! А парите за ново все не стигат...
– А класическа?
– Да... от...
И преди да е довършил изречението си. (от страх да не каже, че предпочита Лепа Брена, Ивана, или някоя от тях звездните) аз пуснах запис от концерт на моя брат! Шопен – Импромтю опус 29.! Музиката се разнесе, виртуозните пасажи като че ли подкараха колата да върви по-бързо, фаровете осветяваха по-силно пътя, стана по-светло, дори се дишаше като че ли по-леко...
Ето че стигнахме. И то точно пред нас, първата (или последната) къща!
– Тук, тук!
Рошавата глава спря колата точно пред вратичката, но не се разшава, а слушаше Шопен, последните акорди от Импромтюто... Ние с брат ми също стоим, очакваме нещо да ни каже... Мълчахме! След като музиката отзвуча и попи в тапицерията на колата, едва тогава рошльото се обърна към мен и попита.
– Кой свири?
– А, ей тоя момък, брат ми. Записът е от негов концерт миналия месец! Ти ни докара до тук,а аз не зная името ти, к ...