Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи, иди доказвай, че не си.
Хич не ми е до смях, като се сетя за тоя виц. Не съм лъв, ама стават и грешки.
Преди време нещо я бях закъсал и съм провесил нос. И, не щеш ли, обажда се един познат. Не прокопса в занаята, ама му провървя на другаде.
Та с тоя познат, доде работехме заедно, в едно стайче, има-няма три на три, събирахме стотинки за по едно кафенце да пийнем. После на келешът му с келеш така му провървя, че изхвърча нагоре като руска ракета. Голям човек стана. Изхвърча, ама чат-пат се сеща за мен. Дали от носталгия, дали да ми покаже що е? Кой знай? Не питам.
Звънне секретарката му по телефона.
- Шефът пита пие ли ти се кафе. Ако искаш, слез долу.
Ще сляза, ами, как няма да сляза. Ако ...