Късмет
КЪСМЕТ
Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи, иди доказвай, че не си.
Хич не ми е до смях, като се сетя за тоя виц. Не съм лъв, ама стават и грешки.
Преди време нещо я бях закъсал и съм провесил нос. И, не щеш ли, обажда се един познат. Не прокопса в занаята, ама му провървя на другаде.
Та с тоя познат, доде работехме заедно, в едно стайче, има-няма три на три, събирахме стотинки за по едно кафенце да пийнем. После на келешът му с келеш така му провървя, че изхвърча нагоре като руска ракета. Голям човек стана. Изхвърча, ама чат-пат се сеща за мен. Дали от носталгия, дали да ми покаже що е? Кой знай? Не питам.
Звънне секретарката му по телефона.
- Шефът пита пие ли ти се кафе. Ако искаш, слез долу.
Ще сляза, ами, как няма да сляза. Ако не сляза, ни кафе ще пия, ни цигари са останали. А сляза ли, хоп, мерцедеса закове пред мен. Точно шест минути му трябват за закове на летището. Пред хеликоптера! Той вече чака. Мятаме се и след двайсет-трийсет, минути, според времето и според това от къде му разрешават да лети, сме на другото летище. На онова, дето му викат “вип”. Там чака джип. Какъв ти джип! То е по-скоро танк. И сме там. Другаде не ходи. Тук било най-шик. Влизаме и се курдисваме на масата. Тя е само за него. И започваме. Забравих да ти кажа, че никога не сме сами. При моя приятел има ред. На два метра пред него вървят двама. Отзад същото. Та като седнем на масата, тия сядат на две други маси, отстрани. И се озъртат.
Похапваме и попийваме. Кафето е само повод. Той знае, че винаги съм гладен. После ме връща.
Не беше лошо. Аванта. Ама всичко си има край. Свърши и сега пак събирам стотинки за едно кафе. Свърши, ама голям късмет извадих. Точно на оная маса го гръмнали. Късмет бе. Какво стана тогава, как стана, аз да откажа аванта, ама нà - отказах.
Сега пак си пия кафе. Долу има един гараж. За двайсет стотинки. Толкова е и кафето, ама си го пия, без да се озъртам.
Пийвам си го. Свивам се в ъгъла. Да не бия на очи. За всеки случай. Да не сбърка някой и да ме вземе за лъв. Не че има какво да резнат, ама за всеки случай.
Стават и грешки.
© Иван Стефанов All rights reserved.
