Уханието на хризантемите упояваше сетивата ми. Прохладният вятър, досущ като умел любовник, целуваше страстно хлътналите ми рамене. Лешниковият храст се разтапяше от пръстите на горящия залез…
Лутам се из лабиринта на плачещите лилии. Чувам отдалечените прегракнали гласове. Коридорът е изпълнен с картини на отминали събития. Ръка, посягаща към малко русо момиченце. Кристален дъжд, изливащ се от тъмните му очи. Картина на кълбо прежда, което се заплита все повече. Топлите целувки на малко кученце. Висок кавак със зелен костюм от листа. Картина на деца с ехидни усмивки.
Прохладният вятър беше мечтаният душ, който разхлади лешниковия храст. Залезът се отдалечаваше от него. Но в жилите си все още усещаше онези лъчи. Горящи право в него. Достигнали до най-дълбоките корени на крехкото му телце…
Вървя смело през лабиринта на плачещите лилии. Всичко отминало е беззвучна нота. Тиха гръмотевица. Притъмняла светкавица. Затръшната врата. Счупена мечта. Щастливо разочарование. Кафена светлина…
Той ...