Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше една единствена лампа, мъждукаща в тъмната нощ.
Шум. Стъпки. По пътеката се задаваше пътник, една душа, скитаща. Това беше един много възрастен човек. Едва се държеше на краката си, зрението му се беше замъглило с времето. Но все така вървеше по тази пътека, както правеше всеки ден от младостта си, та чак до старини. Но днес сякаш беше различно. Той погледна лампата и осъзна, че нещо не е наред в нея. Беше леко счупена и си каза, че утре рано сутрин ще дойде да я оправи. Така той продължи пътя си и се прибра.
На утринта сякаш не можеше да помръдне от леглото. Болките превземаха цялото му тяло. За съжаление, нямаше никой при него. Жена му бе починала преди много време, а синът му бил на доста к ...