Лаврака - трета част
Произведение от няколко части към първа част
--Мила,навярно имаше предвид Джулия Робъртс,между другото вметна Никола.
--А аз какво казах?Боже, колко съм разсеяна!--изчурулика дъщерята.
Симеон стоеше като истукан и не знаеше къде да дене ръцете си.
Когато птицата на любовта загнезди в душата на човека,тя отнема, но и дава нов простор на мечтите му. Той съгражда нов свят в ново измерение и търси спасение от скучния ритъм на сивотата, като прелива чувствата си в новата орбита на обожание.
Но все някой на борда на "Джалма" трябваше да поеме инициатива и по-подходящ от Никола не се намери.Той покани Лаврака в каютата, която беше с размерите на малка кухня. През това време Джулия извади три чаши с бутилка шотландско уиски "Файв Лордс" с черен етикет и бутилка минерална вода от хладилна чанта и тримата срещнаха чаши и погледи в миг на пожелания за здраве и късмет на Симеон.Този звън на чаши след неочакваната среща в морето накара тримата да се засмеят след репликата на Джулия, че в морето не проверяват за алкохол, както по магистралите,но опасностите са от съвсем друго естество...
Никола знаеше до болка характера на дъщеря си, но беше твърде широко скроен, за да ограничава изказа й.Тя беше едва на девет години, когато майка й Лидия загуби битката с коварно заболяване.Изгледа я баба й Анастасия, майката на Лидия, която отдаде останалата част от живота си във възпитанието на осиротялото дете.
Никола беше инженер- химик в "Нефтохим"--Бургас и след като се пенсионира изкара курс за капитан на яхта.Докато Джулия завърши испанска филология в Софийския университет и се завърна в Бургас, за да продължи да се грижи за вече остарелия си баща, който още не се даваше на съдбата.
Баба Анастасия доживя предела на мъката по рано изгубената си дъщеря и отдаде последни сили в отглеждането на Джулия. И тъкмо когато Джулия се завърна в града край морето;някаква невидма сила я събори на легло!Все пак Джулия и Никола бяха край нея до последните дни на старата жена, която беше вярваща в източното православие и пожела да бъде опята след кончината й.Тя беше българка родена в Кавала през военните години,тъй като баща й Димитър беше капитан на кораб, по-скоро гемия,която свързваше по вода града с остров Самотраки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
