Легенда за черния вихрогон
Живял някога много, много отдавна един черен вихрогон, който волно препускал по неговата тучна ливада. Така и го наричали - Вихрогон. Не бил той кон, като всички останали, а носел в себе си безкрайна мъдрост. Тя била скрита в зеницата на дясното му око. Дарен с безсмъртие, Вихрогон бил готов да довери своите тайни на всеки, който стигал до него с чисто сърце и желание за знание. Малко хора имали щастието да погледнат в тази мъдрост. Когато те се връщали по родните си места, разказвали на близки и познати, за да се докоснат и те до тази мъдрост.
Един стар мъдрец бил тръгнал да търси усамотение, за да разбере какъв е смисълът на окаяния му живот, когато се озовал на поляната на Вихрогон. Мъдрото му сърце се преклонило пред неземната хубост и божествена сила на коня и той се хвърлил по очи на земята. Съвсем малко след това усетил топлия дъх на чудното създание във врата си. Бавно, много бавно вдигнал глава. Тогава видял светлината, която струяла от дясното око на Вихрогон. Мъдрецът останал на земята като прикован - и той не знаел колко време - и скоро чул в главата си чудна мелодия. Тайнствен глас му нашепвал тайната на Вихрогоновата мъдрост. Скочил зарадваният мъдрец, поклонил се с благодарност пред черния ат и хукнал към своето село.
Когато стигнал до селския площад, видял насъбрани хора, които отегчено гледали върховете на обувките си. Толкова отдавна не им се било случвало нещо хубаво, че вече и не очаквали нещо да ги накара да вдигнат глави. Ето защо, когато мъдрецът запял своята песен за обич, разбирателство, кротост и въздържание, повечето хора мислели, че им се причува. Едва при последните думи настъпило оживление:
А в туй око, със блясък жив,
лежи богатство преголямо.
И видиш ли ти коня чер, игрив,
сърцето ти от щастие е засияло.
В тази нощ четирима млади мъже от селото не могли да заспят. Дълго шепнели нещо един на друг и когато настъпил безпътният час, те се промъкнали в къщата на мъдреца. Претърсили всяко кътче, но така и не открили никакво богатство - те мислели, че мъдрецът пеел за злато и скъпоценни камъни. Разярени от несполуката си, те събудили стария човек. Единият го хванал за ръцете, другият - за краката, третият опрял нож в гърлото му, а четвъртият извикал:
- Веднага казвай къде скри богатството, глупав старец!
- Какво богатство, момчета?
- Не се прави, че не знаеш! Онова, за което пя песен на площада.
- Ама вие не сте я чули цялата. Песента е за най-голямото богатство - мъдростта.
- А бе я не си прави майтап с нас! По-добре кажи къде да намерим коня. Какъвто си мършав, едва ли много си донесъл. Ние ще си получим своето.
Мъдрецът им казал къде бил срещнал коня, с надежда, че мъдростта ще отрезви заслепените им от алчност глави. Те го пуснали на земята и един през друг се втурнали към вратата.
- Момчета, чакайте да ви кажа как да укротите коня...
Думите му, обаче, увиснали в тишината на нощта. Той се прибрал в къщата си разтревожен за четиримата младежи. Мъдростта, която научил от Вихрогона не му позволявала да нехае за съдбата на което и да е живо създание.
Четиримата мъже се приготвили и тръгнали на път. Вървяли три дни и три нощи и стигнали до поляната, както им бил обяснил мъдрецът. В далечината видели как черният кон препускал към тях. Онзи, който държал нож, опрян в гърлото на мъдреца, извадил мрежа и бил готов да я метне всеки момент върху жребеца. Събрал цялата мъдрост на света в дясната си зеница, обаче, Вихрогон усетил какво го чака и спрял по средата на ливадата. Изправил се на задните си крака, а когато отново опрял предните на земята, огромна пукнатина запълзяла към мъжете. Съсредоточени върху коня, те не забелязали това и полетели в зейналата пропаст, без да разберат какво се случвало. А и как биха могли? На крачка от мъдростта, те не могли да я видят.
Както вече ви казах, Вихрогон е безсмъртен. Той и до днес препуска на своята ливада. Дали ще го погледнем в дясното око или ще се спуснем в пропастта, избираме сами.
20.07.09г.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хей, Марко, благодаря ти
-
Чудно птиче, чудни приказки разказва. Що е то? Поздрави , Веси !
-
А аз се радвам, че оставаш с написаното от мен, Цецо. Благодаря ти.
-
Ставаш все по-приказна, Веси!!!
-
Благодаря на всички за милите думи.
-
Хубав,запомнящ се,разказ! Мъдър е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото.
-
Дали вярват хората в легендите?
И ако вярват - какво ще направят и какво ще променят!
Поздравче! -
Поучително! Поздравления, Весислава! Удоволствие е да те чета!
-
Вълшебство!
-
Чудесни поуки в приказни редове!
Много съм щастлива, че мога да те чета, мила Веси! -
Чета с удоволствие публикациите ти, Веси! Ти май си го виждала- Вихрогон. И си го погледнала в дясното око. Хубаво е да имаме избор, лошото е, че много хора не знаят какво да правят с него! Поздрави!
-
Много е интересно... Просто прекрасно...
-
Поздрав - вълшебнице!
Бог ни е дал свободна воля за избор!
От нас зависи, дали ще го погледнем в дясното око, или ще полетим в пропастта.
С обич!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
