Живял някога много, много отдавна един черен вихрогон, който волно препускал по неговата тучна ливада. Така и го наричали - Вихрогон. Не бил той кон, като всички останали, а носел в себе си безкрайна мъдрост. Тя била скрита в зеницата на дясното му око. Дарен с безсмъртие, Вихрогон бил готов да довери своите тайни на всеки, който стигал до него с чисто сърце и желание за знание. Малко хора имали щастието да погледнат в тази мъдрост. Когато те се връщали по родните си места, разказвали на близки и познати, за да се докоснат и те до тази мъдрост.
Един стар мъдрец бил тръгнал да търси усамотение, за да разбере какъв е смисълът на окаяния му живот, когато се озовал на поляната на Вихрогон. Мъдрото му сърце се преклонило пред неземната хубост и божествена сила на коня и той се хвърлил по очи на земята. Съвсем малко след това усетил топлия дъх на чудното създание във врата си. Бавно, много бавно вдигнал глава. Тогава видял светлината, която струяла от дясното око на Вихрогон. Мъдрецът остана ...