Легенда за Роза – Втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Етносите в една империя с годините толкова сближават традиции и обичаи, че един турски годеж или сватба, както и тези на българите от Горна Тракия са обединени от общата радост и надежда за продължаване на рода, за взаимопомощ и не без мисли за икономически и властови интереси.
Да се женят имотни с други имотни е въпрос на престиж и себеуважение!
Разчу се из каазата*, че Валията на Одрин Мустафа паша ще взема за снаха дъщерята на Хасан бей!
Че като тръгнаха едни поздрави и теманета от управителите и бейовете от други санджаци* и каази в Одринския вилает! Пък и събори, панаири и мазни борби, освен алъш-вериша бяха повод за новини от битов и криминален лаф!
Заприготвя чеиз Зейнеб ханъм...
Хем да покаже скопост,хем и богатството на семейството!
Първом купи златоткани шалвари за щерката, която беше с тънък стан, после няколко атлазени елечета, още толкова копринени кошули(ризи) в синьо, златистожълто, пембяно; и кармазъ (червени) кожени чехли...
С двама от синовете си, Зейнеб и Гюла отидоха до Стамбул,като стояха няколко дни да отбират дарове за свекър и свекърва. Няколко топа коприна,чак от Самарканд,златни украшения и помади от Сирия и Египет; и още няколко мускала розово масло от Багдад... Хасан бей беше развързал кесия и заръча Зейнеб да не жали пари, защото една дъщеря имат и всеки от сватанаците ще гледа и преценя освен хубостта, така и прикята (зестрата)на Гюла!
Натоварени със стоката Зейнеб ханъм и Гюла пътуваха под зорката охрана на десетимата въоръжени мъже, воглаве със синовете си.
След три дни преход от хан на хан цялата група пристигна до село Кая бурун (Камен нос), където река Тунджа правеше един плавен завой към Едирне, за да се събере с Арда и Марица, като три сестри тръгнали към Егея.
Пътят вървеше през равнината след ниските възвишения на Странджа планина. Гората беше гъста и синовете на Зейнеб и Хасан бей спешиха охраната, за да избегнат някоя изненада от неочакван набег на разбойници. Решиха да отпочинат като нахранят и напоят конете на една поляна до сами реката,където една караджейка (водна мелница) работеше непрекъснато от сутрин до вечер,за да мелят зърно хората от околните селища.
На теснината след завоя имаше дървено скеле, там една ладия и един сал за големи товари пренасяха хора и добитък от левия на десния бряг и обратно срещу заплащане. Досами този подвижен мост на не повече от километър имаше черкезка махала от десетина къщи.Черкезите бяха настанени след Кримската война, заедно с татари из Добруджа и Тракийската низина. Мюсюлмани, но тъй като не бяха оземлени и се занимаваха с отглеждането на овце, коне и нерядко с джамбазлък (продажба на животни) като бяха редовно по пазарите и панаирите. Понякога се изкушаваха да вършат набези върху раята, но кой ще тръгне да ги съди за няколко овце или коня, които те чевръсто продаваха на правоверните търговци!
Истината е,че местните аги и бейове ги ползваха за охрана на пътища, мостове и наказателни удари. И когато раята се възбуни, тогава черкезите, вместо аскер и заптиета: вършеха това за което бяха заселени.
___________________
* - кааза - околия
** - санджак - окръг
Следва продължение
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за Любими, Ивита!
-
Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!
Човекът е надежда и любов,
там където чува благослов! -
Чакам продължението!...
Благословени дни! -
Благодаря за поздравите и оценката, Младен!
-
Мога само да кажа, че си много сладкодумен разказвач, Стойчо. И езика, който ползваш, е съответсващ на времето. Като малък съм израснал сред хора, които ползваха доста турски думи в разговорния си език, та оттогава поназнайвам туйцък-онуйцък и не се нуждая от обяснение по отношение на изразните средства. За мен беше истинско удоволствие прочита и на тази част. Поздравявам те!
-
Благодаря за коментарите,Люси и Пепи!
-
караджейка - воденица
и аз чакам!
-
Стойчо,прочетох с интерес.Разказваш увлекателно.Чакам с нетърпение!
-
Благодаря за коментара и оценката,Таня!
-
Чакам да прочета за сватбата на Гюла
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
