10 feb 2012, 18:19

Лек за сърдитковци (за тези, дето не обичат зимата)

  Prosa » Otros
918 0 0
1 мин за четене

  Тя е пролетта в студените мрачните нощи. Рисува цветя по стъклата през зимата. Цъфти по дърветата в пухкаво бяло. Ражда се всеки ден със слънцето и вечер се загъва с одеялото на снега. Сънува парад от звезди, а луната я кичи с нобелова награда за мир. Колко хора е сдобрила и зарадвала!

Тя танцува с вятъра, надбягва се със снежинките и кара шушулките да се топят, засрамени от ласкавия ù поглед. Тя замества слънцето в мъгливото време.  Преобразява новините за „код червено“ в приказка за приключенци. Обича да изненадва и да заразява с надежда. Толкова е изразителна, че няма нужда от подкрепата на думите, за да спечели нечие сърце. Любимка е на децата и е така невинна и чиста, точно като малките ангелчета. Сгрява ни в трудни моменти и понякога дори изцяло променя смисъла на живота ни. Тя търси единствено и само другарче, което да е като нея - сродна душа. Вирусите в сезона на грипа не я ловят. Тя е рожбата на учението за любовта на всички религии... Усмивката!... Единственото богатство, без лотария, без усилен труд, без измама или наследство… без магия.

Намерете я в сърцата си! Подправете деня си с нея! Подарете я на някого! Зимата не може да я скове в ледовете си!

Понякога усмивката спасява животи. Може утре тя да е вашето лекарство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...