10.02.2012 г., 18:19 ч.

Лек за сърдитковци (за тези, дето не обичат зимата) 

  Проза » Други
580 0 0
1 мин за четене

  Тя е пролетта в студените мрачните нощи. Рисува цветя по стъклата през зимата. Цъфти по дърветата в пухкаво бяло. Ражда се всеки ден със слънцето и вечер се загъва с одеялото на снега. Сънува парад от звезди, а луната я кичи с нобелова награда за мир. Колко хора е сдобрила и зарадвала!

Тя танцува с вятъра, надбягва се със снежинките и кара шушулките да се топят, засрамени от ласкавия ù поглед. Тя замества слънцето в мъгливото време.  Преобразява новините за „код червено“ в приказка за приключенци. Обича да изненадва и да заразява с надежда. Толкова е изразителна, че няма нужда от подкрепата на думите, за да спечели нечие сърце. Любимка е на децата и е така невинна и чиста, точно като малките ангелчета. Сгрява ни в трудни моменти и понякога дори изцяло променя смисъла на живота ни. Тя търси единствено и само другарче, което да е като нея - сродна душа. Вирусите в сезона на грипа не я ловят. Тя е рожбата на учението за любовта на всички религии... Усмивката!... Единственото богатство, без лотария, без усилен труд, без измама или наследство… без магия.

Намерете я в сърцата си! Подправете деня си с нея! Подарете я на някого! Зимата не може да я скове в ледовете си!

Понякога усмивката спасява животи. Може утре тя да е вашето лекарство!

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??