25 jun 2023, 6:59

Лековито

  Prosa » Relatos
835 1 1
1 мин за четене


    Всяко нещо си има ден, в който хората му обръщат внимание. Радват му се. Почитат го. Мислят за него. И после забравят за това. Така е и при билките. През друго време ги вземат за непотребни треви, а днес се счита, че имат най-голямата си сила. Колко хора са излекувани от тези треви и растения! На колко са помогнали да се чувстват добре! Всичко е естествено. От полянките. От трудно достъпните баири, където едва ли ще стъпи човек, ако няма нужда. И всяка билка помага за различна болежка. Събира слънчевите лъчи. Поливана е с дъждовна вода. Удряна от бури и градушки. Силна. Има и такива хора. Които са с чисти сърца. Които имат излъчване, Харизма. Докоснеш ли се до тях, веднага изчезват симпомите на тревожност и страх. А всъщност това днес мъчи повечето от нас. Здрави сме физически. Леем бетон. Работим по закусвални и заведения. И когато се прибираме всичко се срива. Кой да ни помогне? Хапчетата с химия ли? Алкохолът ли? Сълзите ли? Не. Помага ни единствено друг човек, който взема присърце това, че съществуваме и не сме даденост. Както и билката не идва при теб насила, за да ти се предложи, така и човек търси човека докато го намери. И когато всичко е премерено, в разумни дози, тогава е лековито.

Явор Перфанов
24.06.2023 г.
Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...