Всяко нещо си има ден, в който хората му обръщат внимание. Радват му се. Почитат го. Мислят за него. И после забравят за това. Така е и при билките. През друго време ги вземат за непотребни треви, а днес се счита, че имат най-голямата си сила. Колко хора са излекувани от тези треви и растения! На колко са помогнали да се чувстват добре! Всичко е естествено. От полянките. От трудно достъпните баири, където едва ли ще стъпи човек, ако няма нужда. И всяка билка помага за различна болежка. Събира слънчевите лъчи. Поливана е с дъждовна вода. Удряна от бури и градушки. Силна. Има и такива хора. Които са с чисти сърца. Които имат излъчване, Харизма. Докоснеш ли се до тях, веднага изчезват симпомите на тревожност и страх. А всъщност това днес мъчи повечето от нас. Здрави сме физически. Леем бетон. Работим по закусвални и заведения. И когато се прибираме всичко се срива. Кой да ни помогне? Хапчетата с химия ли? Алкохолът ли? Сълзите ли? Не. Помага ни единствено друг човек, който взема присърце това, че съществуваме и не сме даденост. Както и билката не идва при теб насила, за да ти се предложи, така и човек търси човека докато го намери. И когато всичко е премерено, в разумни дози, тогава е лековито.

Явор Перфанов
24.06.2023 г.
Г. Оряховица