Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят тази граница на омразата между съседите.
На най-близкия до сянката кол бе закачена дамаджаната на бай Хасан. Облечената с шарени ленти тумбеста бутилка се поклащаше, скърцайки. Нито вятър духаше, нито колът бе толкоз разклатен, но изведнъж дамаджаната се търкулна и падна до картофения корен.
Надвечер бай Хасан, взел лопататата, дойде под сянката на лешниковото дърво. Голото му теме блестеше във пот.
- Ах ти, завистлива къртицо! - се провикна съседът, вдигайки падналата дамаджана - Какво ти пречи толкоз моята дамаджана, бе човеко?! Да не е от твоя кладенец водата? От моя кладенец е!
Лицето му гореше от ярост. Високото му открито чело се бе сбръчкало като увита на точилка саралия. Тънкият му ...