ЛЕТЕН ОБЛАК
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12.02.1979 година в град Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва „Икономика” в Университета за национално и световно стопанство, където завършва бакалавърска и магистърска степен по специалността „Счетоводство и контрол”.
Стиховете в книгата подредих по хронологичен ред, за да може да се проследи развитието на автора.
Причината да избера за заглавие на поетичната книга „Летен облак” е не защото в книгата има стихотворение със същото заглавие, а защото първо книга с такова заглавие не съм срещала, после заглавието се запомня бързо, а това е важно както за книгата, така и за автора, и защото характерът на лирическия герой е като летен облак, който ту е пухкав, красив и ефирен –приижда и отминава бързо; ту има сила да гърми и трещи, но докосне ли го слънцето с топлите си лъчи, се потапя бързо в прегръдката му; ту великодушно препраща топъл освежаващ, весел, напоителен и красив дъжд, за да целуне душите на читателя и с красотата си да я пречисти, да я разцъфти, да я облагороди за живот; човек, който умее бързо да прощава. Както летният облак от Небето вижда, че всичките хора са еднакви и не ги дели, така лирическият герой на автора вярва, че „светът е жив, когато се обичаме”.
Владислав Недялков пише любовна, социална, гражданска поезия и друга.
Любовните му стихове са въздействащи, затрогващи, тъжни, истински, топли, мелодични и много образни, с хубави сравнения и метафори и с добър подбор на думите. От тях струи нежност и копнеж, тъга и примирение, доброта и любов – „Животът мой полека си отива по път широк, де нигде не отвежда. Де няма радост в спомена частица, в мъглите тъмни слабо мержелее…
… Любов, изгубена една Звездица, дали в небето мое ще изгрее?!” („Любов, изгубена една звездица”); „Душата ми от скърби е скована, омърсена от злите людски хули, платила на ласкателствата дана, предателство жестоко я обрули” („Угаснала свещичка”); „Не отлитай от моята стая нощес, птицо моя, любов, теб желая! Виж, стените ни вече са златен кафез! Де ще ходиш, отвън е безкрая” („Златен кафез”) и др.
Социалната и гражданската поезия на автора е емоционална и топла, хуманна и разтърсваща. „Прегърнали с тела фенера, два малчовци самотно зъзнат с помръкнали лица, без вяра по тях снежинките се хлъзгат… Единият държи кашонче, събира дребните парички, а другият в едно балтонче и с дрян в премръзнали ръчички посреща късни минувачи по път, где нигде не отвежда” („Бедни сурвакарчета”), „Българийо плачеш ли днес окрадена, бедна и чужда, за своите дечица в потрес, за своите дечица във нужда? „За Гери дарете надежда”, „за Данчо, да може да ходи”, „на Съни съдбата отрежда зла болест на три го споходи” („Българийо, плачеш ли днес”) и др. Отстоявайки своята гражданска позиция, авторът има очи и сърце за чуждата мъка. Той носи Любовта в душата си.
Владислав Недялков има стихотворения и с фолклорни мотиви, които са знак за родолюбие – „Жали, горо”, „Девойко, мари хубава”, „Легенда за Родопа” и други. В „Легенда за мартеницата” той отразява историята и традицията на един от най-българските ни празници, в който „всички за здраве, късмет и сполука с бяло-червени конци се закичват”.
На добър час на поетичната му книга „Летен облак”.
Б.а. Поетичната книга „Летен облак” от Владислав Недялков беше представена на 21.04.2018 година в Ловеч, на 16.05.2018 година в София и на 27.03.2019 година в Перник.
Рецензията е поместена в прозаичната ми книга „Палитра от бои„”, 2019 г
В този линк е поместена рецензията на поетичната книга „Зрели небеса” на Владислав Недялков.
https://otkrovenia.com/bg/proza/zreli-nebesa-1
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Бог да благослови добрите ти дела!